За образец на целеустременост може да се смята 81-годишната Рицуко Кенмоку от японския град Кавагути. Въпреки преклоната си възраст тя е осъществила мечтата на живота си. Получила е диплома за завършено средно образование.
Възрастната ученичка няма да остане само на това ниво. В близко бъдеще се готви да продължи в по-горните степени на училището.
Рицуко се е родила в малко селце през юли 1931 г. В детството си е показала голяма ревност към знанията. Въпреки това, поради Втората световна война тя трябвало да прекъсне обучението си. По това време много японски деца трябвало да работят на полето, помагайки на родителите си.
Не останало време за учебниците. След войната Кенмоку се омъжила и на раменете и паднало цялото домакинство. След това се родили три деца. Рицуко много била огорчена, че не можела да помогне на децата си в училище.
Преди три години тя взела решение по всякакъв начин да завърши средното си образование. За нея тези три години прекарани в гимназията били  „много интересни и приятни“.
Интересното е, че е получила дипломата си в един ден с внука си. В класа й имало много чужденци, на които тя помагала да осъвършенстват знанията си по японски език. Рицуко толкова сериозно се отнесла към обучението си, че посещавала училището и по време на ваканциите, като допълнително се обучавала от преподавателите.
Сега пред нея предстоят трития класа на средното училище и Кенмоку е решила усърдно да се заеме с тях.
В Япония действа система на тристепенно средно образование: Шест годишно начално. тригодишно средно- и тригодишно гимназиално образование. Задължителни са само двете степени. 94 % от японците завършват и третата степен, защото тя увеличава шансовете им да постъпят във висше учебно заведение. Учениците в Япония за 12 години сменят три общообразователни заведения.

Тя се комплексираше от своята външност, дори повече от пропуските си в образованието.
– Как така, – питаше тя един технически образован неин познат, –  желязото е по-тежко от водата, а корабите не потъват?
– Всичко е много просто, – казал той, – Но това сте го учили по физика в училище?
– Не си спомням,
– Добре… В древността е живял учен на име Архимед. Той открил закон, според който, на тяло потопено във вода действа подемна сила, равна на масата на изместената вода…
– Не разбирам, – измъчено го погледна в очите.
– Ами…., – замисли се той, – вие сядате във вана пълна с вода. Какво ще стане? Водата ще бъде изместена и ще се разлее на пода… Защо водата се излива?
– Може би защото имам голямо дупе, – започна да се досещат и като че ли да разбира закона на древния учен.
Такова удивително момиче, може да ти предложи какви ли не изненади.

Това се е случило на 14 май 1939 година в Перу. Тогава е фиксирано раждането на най-малката представителка на жените.
Тя се казва Лина Медина. Родена е на 27 септември 1933 г. При раждането тя е била на 5 години, 7 медеца и 21 дни.
Родителите на Лина я докарали в болницата, защото имала голямо образование в коремната област. След прегледа било установено, че момиченцето е в 7-мия месец от бременността си.
Закаралия в столицата на Перу, за да се потвърди диагнозата. Там я оперирали.
На 14 май 1939 г. Лина Медина родила чрез цезарово сечение момче с тегло с 2,7 кг. Детето е наречено на опериращия лекар Херардо.
Лина никога не е давала подробности около зачатието. Така бащата на бебето останал неизвестен.
Възпитали Херардо като брат на Лина. За това, че Лина е негова майка, а не сестра той научава малко преди смъртта си. Бил е на 40 години.
Открити са само две снимки документиращи този факт.

Във Венеция галерия Академия е най-големият музей на изкуствата, където се съхранява колекция на венецианската живопис от 14-18 век. Той е построен на южния бряг на Гранд-Канал, което спомогнало за избиране на името му, на един от трите моста на канала.
Галерия Академия е основана от веницианския Сенат през 1750 г. като училище за живопис, скулптура и архитектура. С основание галерията се превръща в център на художественото образование в Италия, наравно с развитите в това отношение Рим, Милано, Флоренция и Болония.
През 1807 г. галерията била преместена по заповед на окупационните френските власти в сградата, в която днес се помещава.
В началото на 19 век галерията от художествено училище се превърнало в музей. Днес тук се пазят творбите на прославени майстори.

Едно малко дванадесет годишно момче било единственото дете на една бедна и болна вдовица. Тя ставала все по-зле и по-зле. Даже не могла вече да се вдига от кревата.
Момчето, преди да отиде на училище почиствало стаята, запалвало печката, донасяло вода, приготвяло храна, оправяло завивките на болната и бягало за училище.
Веднъж то се върнало по-късно от обичайното време. Момчето било разплакано. Когато  майката го попитала какво се е случило, детето отговорило:
– Наказаха ме, защото не успях да обясня какво е това милосърдие.
Горкото момче! То по-добре от всички е знаело какво е милосърдие, но само със сърцето си, защото то всеки ден го е практикувало, грижило се е за болната си майка.
Когато си лягате вечер спомняте ли си, че повече от половината население на света са гладни, бедни и нещастни?
Хората в този свят се нуждаят от храна, облекло, жилище, медицинска помощ, образование и най-вече от любов. Ние имаме морално задължение към нуждаещите се хора в света. Не ги търсете в Африка или някоя страна от третия свят, понякога те могат да се окажат до вас.