Професорът по физика в Университета на Вашингтон, Мартин Савидж, заедно с колегата си и един аспирант решили да тества хипотезата, че цялата ни вселена е компютърен модел.
В своите изследвания учените започнали от компютърна симулация на процеси, съществуващи в  света на елементарните частици.
При това компютър обработва едновременно четири-измерна решетка за квантовите състояния – време и трите пространствени размери.
В своите изследвания учените открили, че с развитието на технологиите до този момент, нашия свят може да бъде описан в много малък обем, не превишаващ атомното ядро. Но с развитието на компютърните технологии ще може значително да се увеличи този размер.
За откриване на виртуалните модели, специалистите планират  да използват наблюдения на космически лъчи с висока енергия.
Ако ние сме плод на сложна компютърна програма, то пространството трябва да бъде неизотропно, т.е. в различни направления лъчите ще се държат по различен начин.
Но дори в този случай, ако пространството е неизотропно, професорът по физика от Университета в Минесота, Джим Какалиос твърди, че това не означава, че е налице непременно компютърна симулация. Това само ще покаже, че времето и пространството имат особености, за които човечеството по-рано не е знаело.
Във всеки случай, според учените, независимо от това дали ние сме заобиколени от виртуалното пространство или всичко е реално, животът ни няма да бъдат повлиян по никакъв начин.

Да наблюдаваш, а не да зяпаш и да трупаш наблюдения в главата си.
Слушаш не с любопитството, за да научиш просто какво е останало, а със стремежа да надникнеш в тъмния свят на причините и реакции, включително и в света на човека, който разказва, тъй че да улавяш не само изказаното, а и премълчаното. Да слушаш, да отбираш и да трупаш ….
Да мислиш върху видяното и чутото, да строиш образи-хипотези, да ги видоизменяш, да ги рушиш, ако трябва и на тяхно място да издигаш нови. Да създаваш върволици и тълпи от образи и да ги трупаш в главата си.
Хвърляй там всичко това. Може някой ден да ти потрябва. Хвърляй го там и го трупай, макар никога да не ти потрябва.
Разбира се, творчеството не е трупане, а използуване на натрупаното. Но нима характерът, съдържанието и обхватът на творението не се определят предварително и до голяма степен именно от характера и обема на тая събрана купчина от впечатления.

Германецът Том Ситас е установил нов световен рекорд по задържане на въздух на минимална дълбочина. Той останал под водата 22 минути и 22 секунди
Скоро в Китай 35-годишият германец се съревновавал с бившият рекордьор в тази дисциплина  бразилеца Рикардо Бахи.
Двамата спортисти били пуснати във контейнери с вода, за да изпитат възможностите си, до колко могат да издържат без да си поемат дъх. Рекордът на бразилеца записан в Книгата на рекордите на Гинес е 20 минути и 21 секунди.
Ситас преди потапянето не приемал храна в продължение на повече от пет часа, за да забави метаболизма в организма си. След това за известно време той дишал чист кислород от бутилка, без това е невъзможно да останеш по-късно толкова бреме без да дишаш. Неговият личен рекорд за задържане на въздух, без използване на чист кислород е 10 минути и 12 секунди.
За първи път тези способности на Cитас забелязал инструктора му по подводно плаване. Сега обема на белите дробове на германеца е с 20% по-голям от този на обикновения човек.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.

При прокарване на магистрала близо до белгийския град Малмеди строители са попаднали на странна находка. На дълбочина пет метра под кофата на булдозер са намерили човешки скелет с дължина около два метра. Работата била веднага спряна и извикали полиция. Скелетът изглеждал твърде необичайно.
Той бил непропорционален, твърде къси кости на краката и много дълги на ръцете. Но най-страното било, че черепа, който е напълно запазен, има обем два пъти по-голям от този на съвременния човек. Освен това, повече от половината лице е заето от огромни дупки за очите.
Белгийски учени, веднага са отхвърлили версията за извънземен произход на скелета. Те предполагат, че в този случай най-вероятно става въпрос за старец, който се е превърнал в мутант в резултат от катастрофално природно явление.