Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.

Доста често сме чували, че човек трябва да пие достатъчно вода. Половината от населението на света не страдат поради липса на вода, а липса на знания за нуждата от чиста питейна вода.
Водата за тялото е извор на младостта.
Процеса на стареенето на организма е свързан с недостиг на количество течност в клетките. С възрастта чувството за жажда се притъпява. Количеството вода в организма намалява и тялото буквално изсъхва. Ето защо, по-възрастните хора трябва да имат това пред вид.
Нашето тяло съдържа 40 литра течност. С помощта на течностите клетките на организма се обезпечават с микроелементи и витамини. Водата подхранва междупрешлените дискове, създава амортизиращи подпори за ставите. Тя е нужна за съгласуването и функционирането на сърдечно-съдовата и нервна система.
Колко вода трябва да пием?
Всеки знае стандартната норма – 2 литра на ден, за хора със средно тегло 70 килограма. Ако вашето тегло надвишава тези стандарти, сметнете по 30 мл. течност на килограм.

Уникалният електроприбор отоплява юрта и едновремено решава въпроса с изхвърлянето на вредни газове в атмосферата. Сега кварталите от юрти и дървените къщи в Улан Батор се отопляват с печки, в които горят тонове въглища. В резултат на това в града се образува силен смог.
Задименият въздух в монголските градове няколко пъти превишава максимално установените норми, затова властите са заинтересовани за подобряване на екологичната обстановка.
Юртата е широко разпространен дом в Азия и Далечния Изток.
Системата предложена от учените много бързо отоплява юртата и подържа температура 20-25 градуса, когато на вън е минус 30-35 градуса. Консумираната енергия е само 1,5 – 1,8 киловата.
Оборудването за една юрта струва около 300 долара.

Веднага след земетресението в Япония на 11 март последва заявление от НАСА, че земната ос се е преместила 15-17 сантиметра и денят е намалял с 1,6 микросекунди. За нас тези цифри нищо не говорят, но не е лошо да се чуе мнението и на експерти.
Декана на геолого-географския факултет на Одеския университет професор Евгений Черкез смята, че преместването на земната ос е в нормата.
Около 100 години учените са наблюдавали движението на географските полюси на Земята и изчисляват изместването на земната ос. В течение на годините географските полюси на земята постоянно се движат по сложни квазиокръжности, кръгове, спирали в квадрат с размери 30 на 30 метра. Според статистиката, при повече от 90 години наблюдения, средната степен на изместване на земната ос е 9,8 сантиметра на ден.
Руския геофизик Юрий Авсюк е един от първите, който е разтълкувал природата на такова преместване на земната ос. Работата се състои в това, че твърдото вътрешно ядро на Земята се намира в течно външно ядро. Нашата планета се състои от 78% течна маса и 22% твърда. Земята се движи с огромна скорост 30 км в секунда, за това вътрешното ядро „се разхожда“, а с него и земната ос.
За да може човек да усети промяната при преместване на оста, например като промяна на климата, е необходимо самата ос да се премести на стотици километри. Само такова преместване може да повлияе на климата, да измени скоростта на въртене на планетата и да промени продължителността на деня.