Нерешителен и Уверен бяха двама приятели. Първият никога не пристъпваше да извърши някаква работа ако не е осигурил благоприятния ѝ изход, а втория във всичко се доверяваше на Бога и пристъпваше смело към всяка задача.
Уверен мечтаеше да посети много страни, да изучи манталитета и нравите на много народи.
Той не се поколеба нито за миг в желанието си и един ден реши:
– Тръгвам.
Преди да потегли на дългото си пътешествие Уверен се отби при приятеля си и му заяви:
– Решил съм да се отправя на дълго пътешествие. Това е една от мечтите ми. Предстои ми да преодолея много планини и реки, подкрепи ме в молитва.
– Какво ще вземеш със себе си за това дълго пътешествие? – попита Нерешителен.
– Шише с вода и малко хляб, – усмихна се се Уверен, – а другото по пътя ще се нареди.
Нерешителен строго погледна приятеля си и го смъмри:
– Ти си много недалновиден. Не бъди толкова неразумен. Аз също мечтая за такова пътешествие, но докато не се уверя, че имам всичко необходимо, не бих тръгнал.
Изминаха три години и Уверен се върна. Той побърза да посети приятеля си, за да сподели какво е видял.
Нерешителен го изслуша, въздъхна тежко и си призна:
– За съжаление аз още не съм се приготвил за пътуването си.
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“.