Това е тревисто многогодишно растение, достигащо височина от 20 до 50 сантиметра. Когато цъфти люцерната е богата на нектар.
Многобройните експерименти върху животни са показали, че люцерната влияе върху метаболизма на глюкозата. Както при хвойна, евкалипт и кориандъра, тя спира жаждата и намалява нивото на глюкоза в кръвта. Хората от Индия си приготвят лапа с люцерна за лечение на циреи. Освен това  тя се добавя в храната за възстановяване и прибавяне на сила. Люцерната се използва при кашлица и язва на стомаха.
Надземната част от люцерната се бере в началото на цъфтежа и се използва за направата на спиртни тинктури, течни и сухи екстракти.
Растението е богато на желязо, фосфор и калций. То съдържа витамин А и С, ненаситени мастни киселини, танини, аминокиселини, фитоестрогени.
Люцерната има възстановителни свойства, поради богатото съдържание на витамин С и се използва при скорбут. Активните вещества, съдържащи се в растението регулира менструацията и увеличаване на млякото при кърмене, което се дължи на наличието на фитоестрогени страхидрин и 1-гомострахидрин.
Екстрактът от люцерна предпазва от слънчево изгаряне и радиация. Използва се в козметиката за подхранване на кожата и в борбата против стареенето й.
В билколечението люцерната се използва при изтощение и умора на тялото. Добри резултати са получени при лечение на камъни в бъбреците, прекомерното отслабване и нервност при децата, менструални нарушения и недостиг на майчиното мляко при кърмене.
Внимание: Не използвайте растението при лупус!
Ето и някои рецепти от народната медицина с люцерна.
При прекомерно отслабване на деца, нервност, изтощение и хронична умора:
Взимат се 50 капки спиртна тинктура от люцерна в чаша с вода.
При захарен диабет, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, панкреатит:
В чаша с вряла вода сипете две супени лъжици смляна сурова люцерна и получената смес оставете така половин час. Извлека се пие през целия ден.
Люцерната ефективно лекува анемия.
Вземат се до 500 мг. екстракт от люцернови листа, или 100 мг. сух екстракт или 30 капки спиртна тинктура три пъти на ден.
Люцерната дава добри резултати при усложнения в период на менопаузата.
Две чаени лъжички суха люцерна се слагат в чаша кипяща вода. Полученият извлек се разделя на три и се пие три пъти на ден.
Може да се приемат и по 80-100 капки спиртна тинктура от растението в чаша вода сутрин и вечер.

Пчелите могат да станат изчезващ вид. По-голямата част от учените смятат, че причина за това е влошената екологическа обстановка.
Пчеловъди в Китай използват огромни дози антибиотици за лечение на пчелните кошери. Антибиотикът прониква в меда и му придава горчив вкус. За да премахнат този вкус, при разфасоването му се добавя захар или царевичен сироп.
По етикета трудно бихте определили, точно какъв мед ядете. На произведеният в Китай мед пишат, че той е от Индонезия, Малайзия или Тайван. Това дава възможност мед с примеси да се продава без допълнителни облагания.
Купите си мед от местни пчели, нектара на местните цветя намалява алергиите.

Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.