Стефан бе в стаята си. Бе притеснен и се питаше:

– Защо ми се случи това? На какво ме научи? Какво да направя, за да не се повтори?

Дълго крачи из стаята.

– Да, ядосах се, но какво ме доведе до това? – запита се той. – Не, не беше до настроение. Трябва да открия корена на това, което ми пречи спокойно да приемам нещата, без да се ядосвам и гневя.

Стефан свъси вежди.

– Може би нещата опират до неприятните мисли свързани с Тодор. Той не винаги е бил коректен спрямо мен и за това нищо хубаво не очаквам от него, но в случая …. имаше добри намерения.

Стефан стоеше уязвим пред Бога и Той го освободи от силата на негативността спрямо Тодор.

Има проблеми в живота ни, които са твърде големи, за да се справим сами. Нуждаем се от Божествена намеса, която премахва препятствията около нас.

Ти не водиш тази битка сам. Бог има съвършен план за твоя живот. Довери се на Него, защото ти дава радост, мир и любов.

Този начин на мислене те променя и дава светлина дори в най-тъмните места.