Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.

Това наистина е така. Разбира се, то лекува с образи, а не хапчета.
Навярно сте чували често да казват: „Всички болести са на нервна почва“.
Хапчетата лекуват физическото тяло, а рисуването може да излекува всяка дисхармония, която е възникнала у човека и му причинява някакво заболяване.
Не напразно преди сто години в психологията се е появил метода арт-терапия, лечение с изкуство.
Ето и няколко основания поради, което рисуването се използва, като терапия.
В рисуването ние изразяваме себе си и своите вътрешни усещания, дори и тези, които не осъзнаваме.
Ако можем да разчитаме всяка рисунка, то можем да диагностицираме състоянието на художника.
Чрез рисуването могат да се изявят чувства и емоции, които ни подтискат. Продължителното подтискане на емоциите води до определени заболявания.
Чрез рисуването чувството на гняв, омраза, страх, могат да се отхвърлят, В противен случай те потъват дълбоко в нас, а всичко това не остава безнаказано.
Рисуването развива дясното полукълбо на мозъка. В резултат на това растат нашите творчески способности и умения.
Рисуването и изкуството като цяло, носят радост.
Човек вкусил от удоволствието да рисува, открива за себе си още един мощен канал за наслаждение.