Милиони скакалци нахлуха в южната част на Израел рано този месец, преминаване границата от Синайския полуостров в Египет. Израелските фермерски общини в пустинята Негев в това число и Бадеш-Барнея бяха атакувани от хищните насекоми.
Чуждестраните медии измислиха всякакви библейски сравнения. Заглавие в немския вестник Die Welt гласи: „Както в библейските времена“. Канадския сайт за новини Macleans писа: „Трудно е да не се обърнеш за препратки в Библията, когато 30 милиона насекоми нападат древни градове преди пасхата.“
Също е „трудно да се обърнеш към Библита, когато става дума за възраждането на държавата Израел, но чуждите медии отказват да приемат това“.

Най-известният представител от животинския свят, който снася яйцата си в чужди гнезда е кукувицата. Но тя не е единствената.
Гнездовия паразитизъм е наблюдаван най-малко при 80 вида птици. Това явление е широко разпространено и при някои видове социални насекоми – пчели, мравки. Самките проникват в чуждата колония, убива майката и снася яйцата си.
Гнездовия паразитизъм съществува и при рибите. Например, при сомовите от африканското езеро Танганайка. Те хвърлят яйцата си на другите риби.

Ентомолози са открили неизвестен досега механизъм за комуникация между цветята и пчелите. Експериментите са показали, че насекомите са способни да разберат дали има нектар в цвета по електрическото поле в него.
Всеки знае, че пчелите при търсене на нектар се ориентират по мириса на цвета, окраската и текстурата на венчелишчетата им. Учените са установили, че растенията имат много по-добър механизъм за комуникация. Това е електрично поле, което се променя за няколко секунди.
Учените открили този факт чрез поставяне на електроди в стъблата на петуниита. Оказало се, че цветята около тях има слабо отрицателно електрическо поле, което след пристигането на пчелите изчезва за няколко минути. Самите пчели имат положително електрическо поле, което се създава за сметка на въздуха преминаващ през косъмчетата им.
Както предположили изследователите, ако отсъства поле около цвета пчелата знае, че нектара е „изяден“ и не се е възстановил още. За растенията е важно, насекомите да не летят към тях напразно. Ако пчела кацне на цвят лишен от нектар, тя повече няма да го посещава, а това ще се отрази негативно на опрашването му.
Учените са тествали своята хипотеза с изкуствени цветове едни, от които са били пълни със сироп, а другите с горчив разтвор на хинин. Пчелите избрали цвета със сиропа, ако не били „маркирани“ с отрицателен заряд. Ако такъв отсъствал, пчелите кацали и на двата цвята без да правят някаква разлика.
Това показва, че пчелите търсят нектар, като се ориентират по електрическото поле на цвета. За сега учените не знаят точно с кои органи пчелата възприема електрическото поле. Възможно е, за това да им помагат малките косъмчета покриващи тялото им.

Окачването на примамка върху паяжината не е рядкост за паяк от вида Cyclosa. Някои от тях създават „скулпторни автопортрети“ със същия цвят и размер, все едно че са самите те.
Освен това, „чучелата“ отразяват светлината, както и тялото на паяка. Биолозите предполагат, че тези необикновени конструкции са необходими за отвличане на вниманието на хищниците.
При едно от изследванията си, учените открили в паяжината, нещо напомнящо на мъртъв паяк.
Но след като го поогледали по-отблизо, забелязали, че причудливата конструкция, напомняща труп на членестоного е покрита с гъбички. Учените много се изненадали, когато видели чучелото с размери около 2,5 см да се движи.
Оказало се, че тази илюзия от листа, изсъхнали насекоми и всякакъв боклук, обгражда насекомо с много по-малки размери, около 6 мм. Паякът скрит зад своето изобретение  го „управлявал“ с помощта на мрежата си, както кукловод марионетка.
Изследвайки площта от около 3 кв. км, биолозите открили още 25 подобни „марионетки“.
Учените смятат, че те са открили нов вид паяци от рода Cyclosa. Въпреки, че те не са единствени, които си създават чучела, тези членестоноги са първите, които са се научили да ги задвижват.
Учените предполагат, че изкуствените паяци служат за примамка, която се явява част от защитния механизъм.

Тъгата размеква душата, а безделието и хубавото ядене  са като маслото за огъна за страстите.
Знаейки  това, древните египтяни отмервали скъпернически на царете си хляба, месото и часовете за сън, за да бъдат годни да царуват. На приблизително същата диета англичаните подлагат състезателните си коне.
Представи си как почиваш върху лебедов пух, ядеш пирамиди от яребици и елени, а в постните дни множество риби, гъски и патки, хайвер, стриди, гъби и други хубави лакомстава, заместващи едемските ябълки, които според равините вместо костилки имали кантариди – твърдокрили насекоми. Най-известната от кантаридите е испанската муха, чието тяло, изсушено и стрито, притежава възбудителни свойства.
Всичко това  ви превръща в образец за царе, които като боговете на Епикур хъркат на високия си трон, предоставят се на ножицата на министрите си, както и на творецът според манихейците, които се опитвали да съчетае  християнството с източното езичество, предоставили света на разположение на дявола.