Младият жител на Ефес Херострат запалил храма на Артемида в родния си град в нощта на 21 юли 356г. пр. Хр., за да се запомни името му от потомството.

Наказанието му било смърт и вечно забвение.. За това били наети специални глашатаи, които в продължение на десетки години обикаляли цяла Гърция и казвали: „Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил от честолюбие храма на богинята Артемида“.

Древногръцкият историк Теопомп, разказвайки за престъплението на Херострат, запазил името му за потомството. По-късно неговите работи, съхранени във фрагменти, станали основа на творбите на по-късните историци Страбон, Авъл Хелий, Валерий Максим. Те също описват опожаряването на храма на Артемида и съответно неговия подпалвач. По този начин Херострат добил слава, макар и позорна.

На мястото на изгореният храм жителите на града построили нов храм на Артемида. Той станал едно от чудесата на света.

Факт е, че изгарянето на храма е станало от Херострат, защото той признал деянието си в резултат на мъчения.

Въпреки това неговото име е останало през вековете и се е превърнало в нарицателно за човек, който разрушава това, което другите са направили.