С помощта на нов метод може да се създаде триизмерен образ на старинни монети в погребална урна.
Археолозите и инженери от университета в Саутхамптън, в партньорство с Британския музей са разработили въз основа на рентгенов анализ нова техника за изучаване на монети и други метални предмети. Методът позволява да се сканира повърхността на монетата, без да се почиства и дори не нужно да се изваждат от мястото, където е открита.
Първоначално техниката е разработен от Центъра за компютърна томография при Университета в Саутхамптън, за да се сканират технически устройства, като частите на реактивни турбини. Въпреки това археолозите са  приспособили тази техника за детайлно изучаване на римски монети.
Оказало се, че методът позволява да се възстанови по-детайлно изображение на надпис върху монетите  и по този начин да се намали времето, необходимо за обработка на археологическите находки.
В миналото, за да се извлече и очисти една монета, са били необходими часове или дори дни. Сега ние почти веднага може да видим профила на всеки император изобразен на монета, без да се изважда тя от съкровището, така че не се застрашава самата находката.
Специална компютърна програма позволява да се видят двуизмерните изображения на повърхностите, но също така и триизмерен модел на находката, ако се състои от няколко елемента. Учените се надяват, че новия метод ще намират приложение и в други археологически проучвания.
Археолозите са тествали новия метод при изследване на три масивни находки от римски монети. Една от тях е с тегло 100 кг и съдържа повече от 30 хиляди монети датиращи от 270 г. сл. Хр. Тя е намерена близо до английския град Бат. Втората анализирана находка е погребална урна съдържаща пепел и костни фрагменти. В нея са открити 9 монети. Тя датира към 282 г. след Хр. И третата находка била малко съкровище от второто столетие на Христа, открита в Йоркшир.

Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.