Седят на пейка трима инвалиди: сляп американец, глухоням французин,  и куц българин.

Изведнъж около тях засияло и им се явил Исус. Той казал на американеца:

– Ти си бил праведен пред мен, затова ще те избавя  от мъките ти.

Докоснал американеца и той прогледнал. Прогледналият започнал да възхвалява силата на Господа.

Исус казал на французина:

– Ти също бе Мой примерен син! Ето ти наградата!

Докоснал французина и глухият започнал да говори и да чува. Той се зарадвал и започнал да хвали Господа.

Обърнал се Исус към българина, който започнал да вика:

– Моля те не ме докосвай, ще ме изпратят на работа.

Бързо хранене марка KFC отново се отличи. След изяждащия лак за нокти представи фирмени свещи със аромат на печено пиле. Представителство на KFC в Нова Зеландия е използвало този необичаен продукт като награда в конкурс.

На своите абонати в социалните мрежи са предложили да помислят над това, какви фирмени продукти биха искали да видят от любимата си марка.

Обявяването на конкурса било поместено заедно с изображението на самата награда – ароматна свещ с изображение на логотипа на KFC.

За разлика от обичайните ароматни свещи, ароматите на свещите на KFC са вкусни.

Тази свещ е със мирис на печено пиле,  джинджифилова бира и джулеп – алкохолен коктейл, приготвян от листа от мента, захар и бърбън, към него се добавя сода и ситно натрошен лед.

Кампанията получи жив отклик и вълна от коментари от страна на потребителите. Сред предложенията били: корпоративен вкус на сладолед, балсам за устни със вкус на печено пиле, дезодорант, бомби за ваната и даже ароматизирана котешка тоалетна.

Интересно е, че преди KFC марка е представяла и други необичайни неща, които не съвпадат в представата на заведения за бързо хранене. Един от тях е лак за нокти с вкус пиле, направени от две от най-популярните фармацевтични марка по рецепта. За да усетите вкуса на лак, първо е трябва да бъде приложен на ноктите, а след това да се оближе.

Четвърта поредна година летището Чанги в Сингапур е спечелило титлата най-доброто летище в света и е получило наградата  Skytrax. Победителят е обявен в Париж.

Летището се справя повече от 5000 пристигащи и заминаващи през седмицата до 80 международни авиокомпании.

Наградата  World Airport Awards е основана през 1999 г. от британската консултантска компания Skytrax, която изучава качеството на обслужване на авиокомпаниите и летищата.

За 2016 г,  наградата се основава на повече от 13 милиона запитвания до клиенти относно обслужването на летището от май до декември.

Дона се връщаше с приятели в общежитието. Лампите, както винаги, не светеха в коридора. Тя приближи в тъмното вратата на стаята си, отвори я и усети как нещо се промуши заено с нея вътре.

Докато Дона се събуваше и светне лампата, „нещотото“ успя да се добере на масата и да „вкуси“ от храна, които бяха върху нея.

На общо събрание на съжителстващите в една стая момичета, бе решено:

– Малкият да остане, но да се превъзпита.

Котето само си бе избрало дома. И никой не се осмели да го изхвърли навън.

Минаха три години, от малкото „нещо“ се бе получило космата красавица с мелодичен глас: „Мяу,мяу…..“

Нека после разправят, че няма награда за състраданието.

Виктор срещна Ана в един дом за възрастни хора. Тя не бе една от тях, въпреки напредналата си възраст, а помагаше на мъже и жени, изоставени от близки или останали съвсем сами, с каквото намери за добре.

Там хората я чакаха с нетърпение, не само защото разнообразяваше скучното им ежедневие, а защото носеше със себе си много светлина и обич.

Дядо Михал се усмихваше широко и казваше на останалите, когато видеше Ана да пристига:

– Нашето слънчице дойде.

– Какво бихме правили без нея? – въздъхна дълбоко Тодора останала без мъжа си и двамата си сина, загинали при катастрофа,  съвсем сама на света.

Ана бе работила като шивачка през целия си живот. Вече бе на 90 години, но продължаваше да шиеше красиви блузи, поли и панталони и ги даваше на бездомни деца, които гледаха красивите дрехи, плахо ги погалваха и смутено казваха:

– Това за мен ли е?

Когато Ана утвърдително поклащаше глава, тя съзираше радостни пламъчета в техните очи, а това за нея бе повече от награда за всеотдайния ѝ труд.

Ръцете и очите ѝ съвсем отслабнаха, но тя не се обезсърчи,  продължаваше да помага, насърчаваше и привдигаше падналите духом.

Скоро Ана започна да събира пакетите с храна, които оставаха неизползвани и заедно със свои приятели ги занасяше в центъра за помощ на бедни хора. Беше неуморна и много инициативна що се отнася до благотворителност, милосърдие и утеха, същинска майка Тереза.

Един ден  млади хора от църквата я попитаха:

– Защо правиш това? Вече си възрастна, време е да си починеш и да се погрижиш за себе си.

Тя само се усмихваше и продължаваше да раздава щедро сърцето си изпълнено с много любов и състрадателност.