По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.

През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета  окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.