Петната по телата им са уникални, както отпечатъците на пръстите на човека. Децата им се раждат с рогца и първото, което правят, когато се родят е падане от половин метър височина, напускайки майчината утроба.
Жирафите по принцип са мълчаливи животни, но децата им блеят и мучат, а мъжките ръмжат при битки. Те се бият със шиите си. Хриптят и стенат, даже пеят, издавайки звуци подобни на флейта.
Езикът на жирафа е дълъг 45 сантиметра.
Живота на жирафите е много демократичен. Те нямат йерархия. Охотно приемат членове отвън. Мъжките и женските ядат листа от различни части на дървото, за да избегнат конфликтите. Забележително миролюбие.
Жирафите спят за не повече от 10 минути. Докато бодърствуват се разхождат. Крачката им е дълга 4 метра и бягат със скорост 50 км/ч.
Когато европейци за първи път срещнали жирафи ги нарекли камилолеопарди мислейки, че пред тях стои кръстоска между камила и леопард.

Не това не е фантастика, рибите не са мълчаливи, те също издават звуци. Разговора на рибите са подслушали новозеландски учени. Записите са направени в морския резерват Лий. Оказало се, че рибите са доста словоохотливи и могат да издават различни звуци.
Почти всички риби издават звуци, но не всички могат да бъдат чути. Силата и честотата на звука зависят от вибрациите на мускулите разположени по продължение на въздушните мехури, които рибите използват като резонатори.
Рибите разговарят, за да привлекат индивиди от своя род, да изгонят хищниците или да се ориентират в местността.
За да получат такива оригинални записи на рибешките беседи, учените са се спуснали не само на морското дъно, но са поставили уловената риба в огромни аквариуми. Когато преминат процеса на адаптация, рибите започват да говорят по между си. Следващия етап от изследването ще бъде разшифроването на тези разговори.
Учените са забелязали, че рибите са склонни към разговор при особени случаи, например по време на хвърлянето на хайвера. Предполага се, че това става с цел синхронизацията в процеса на оплождането.