Един човек по време на икономическата криза загубил работата си, голяма сума пари, жена си и дома си.. Веднъж видял каменоделци, работещи под купола на една църква. Един от тях оформял триъгълен камък.

– Какво правиш с този камък? – попитал мъжът.

– Виждаш ли отвора на върха около шпила? Придавам на камъка нужната форма тук долу на земята, за да пасне на върха.

Мъжът се просълзил. Струвало му се, че Бог му говори чрез каменоделеца и той осъзнал защо преминава през тези изпитания..

В думата „изпитание“ са съчетани две реалности. Една от тях е действие за преминаване на изпита, а другата се отнася до вътрешните преживявания, който са следствие от болките, мъката и  неуспеха. Изпитанията в живота изграждат характерът ни. В тях се проявява нравствената сила на човека. Всичките изпитания имат една цел .да ни направят твърди, кротки и да ни отучат лекомислено да се отнасяме към живота.

Както огъня прави ярки цветовете на минералите и ветровете помагат на величествените кедри да пуснат по-дълбоки корени в земята, така и изпитанията служат, за да получим сила за устояване в живота..

Желязото се изпитва чрез огън, а човекът чрез трудностите, изкушенията и нещастията. Златото се опитва чрез огън, а човек чрез преживяванията.

Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че Създателят може да ни е дал нещо, което използвано с мярка, да е нездравословно.

Изключение правят само микробите! И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща, били те за ядене или пиене, спечелили си по един или друг начин съмнително име.

В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И какво им остава? Напрежение, мъка поради невъзможност да се постигнат желаните резултати…..

Странна работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.

Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Книгата се ражда не от туй, дето прелита край тебе, а от онуй, дето го носиш у себе си.
Това дето си го събирал, трупал и обмислял с години То се е превърнало в твоя тревога и твоя мъка. И не е ли странно, че най-малко от всичко му обръщаш внимание?
То си е в тебе, няма опасност да се загуби и винаги може да бъде използувано при липса на нещо друго.

Ще поживее човек и ще умре. И право казват: „Само трева ще поникне.“
„Но какво от туй, че ще поникне трева? — мислеше си той. — Все пак трябва да се живее, трябва да бъда щастлив.  А как трябва да живея, за да бъда щастлив, и защо не бях щастлив по-рано?“
И започна да си припомня своя минал живот и се погнуси от себе си. Той сам се видя като придирчив егоист, който нямаше нужда от нищо. И продължаваше да гледа зеленината около себе си, залязващото слънце, ясното небе и се чувствуваше все тъй щастлив, както и преди малко.
„Защо съм щастлив и за какво живеех по-рано? — помисли той. — Колко бях придирчив, какво ли не измислях, но не постигнах нищо освен срам и мъка! А ето че нищо не ми трябва, за да бъда щастлив!“
И изведнъж пред него като че се откри нов свят.
„Щастието,  —  каза си той, — щастието се състои в това да живееш за другите. Това е ясно. В човека е вложена нуждата от щастие. Като я задоволяваш егоистично, тоест като постигаш за себе си богатства, слава, удобства за живот, любов, може да се случи така, че обстоятелствата да направят невъзможно задоволяването на тия желания. Кои желания могат всякога да бъдат задоволени, независимо от външните условия? Любовта, самоотрицанието!“
Той толкова се зарадва и развълнува, като откри тази нова истина, че скочи и започна нетърпеливо да търси за кого по-скоро да се пожертвува, на кого да направи добро, кого да обича.
„Нали аз нямам нужда от нищо — мислеше той, — защо да не живея за другите? И заслужава ли да живееш за себе си,  когато всеки миг можеш да умреш, и то да умреш, без да си направил нещо добро“.
Стана му страшно като никога. Той започна да се моли на Бога и се страхуваше само от едно,  че ще умре, без да е направил нещо добро, хубаво, а пък толкова му се искаше да живее, да живее, за да извърши някакъв подвиг на саможертва.
Накрая стигнах до една проста истина. За да бъде човек щастлив, необходимо е само едно — да обича, и то да обича самоотвержено, да обича всички и всичко.