Британски изследователи представили виртуално говореща глава на млада жена, която изразява емоции.

Известен е гласовият помощник Siri, но той е доста безличен. За това изследователите от Кеймбриджкия университет съвместно с Toshiba са създали Zoe, виртуален симулатор на човешка глава, която не само може да говори, но и да изразява човешки емоции.

В повечето случаи хората използват невербални методи за комуникация, но съвсем друга е работата, когато става въпрос за“ връзката „между хора и машини.

За разнообразието и реалистичността на емоционалните съставки на проекта е съдействала британската актриса Зоуи Листър.

Тя е записала повече от 7000 изречения, фрази, произнесени с различни интонации и емоционално оцветяване. Специално разработен софтуер позволява всяка фраза да се съчетае с емоция, необходима за случая. Чрез Zoe се прочита дадено съобщение, което се обогатява от емоционален компонент. Това може да бъде злост, мъка, щастие, нежност, страх, а може да бъде и съвършено неутрален тон.

Било е проведено тестване с участие на доброволци. Оказало, че 77% от участниците успели да определят настроението на главата, докато при общуване с реалната Зоуи Листър процентът на познатите емоции е бил 72 %.

Изследователите планират, главата за в бъдеще да реагира на снимка или реч на човек.

Един човек по време на икономическата криза загубил работата си, голяма сума пари, жена си и дома си.. Веднъж видял каменоделци, работещи под купола на една църква. Един от тях оформял триъгълен камък.

– Какво правиш с този камък? – попитал мъжът.

– Виждаш ли отвора на върха около шпила? Придавам на камъка нужната форма тук долу на земята, за да пасне на върха.

Мъжът се просълзил. Струвало му се, че Бог му говори чрез каменоделеца и той осъзнал защо преминава през тези изпитания..

В думата „изпитание“ са съчетани две реалности. Една от тях е действие за преминаване на изпита, а другата се отнася до вътрешните преживявания, който са следствие от болките, мъката и  неуспеха. Изпитанията в живота изграждат характерът ни. В тях се проявява нравствената сила на човека. Всичките изпитания имат една цел .да ни направят твърди, кротки и да ни отучат лекомислено да се отнасяме към живота.

Както огъня прави ярки цветовете на минералите и ветровете помагат на величествените кедри да пуснат по-дълбоки корени в земята, така и изпитанията служат, за да получим сила за устояване в живота..

Желязото се изпитва чрез огън, а човекът чрез трудностите, изкушенията и нещастията. Златото се опитва чрез огън, а човек чрез преживяванията.

Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че Създателят може да ни е дал нещо, което използвано с мярка, да е нездравословно.

Изключение правят само микробите! И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща, били те за ядене или пиене, спечелили си по един или друг начин съмнително име.

В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И какво им остава? Напрежение, мъка поради невъзможност да се постигнат желаните резултати…..

Странна работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.

Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Книгата се ражда не от туй, дето прелита край тебе, а от онуй, дето го носиш у себе си.
Това дето си го събирал, трупал и обмислял с години То се е превърнало в твоя тревога и твоя мъка. И не е ли странно, че най-малко от всичко му обръщаш внимание?
То си е в тебе, няма опасност да се загуби и винаги може да бъде използувано при липса на нещо друго.