Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Невероятно е, но това наистина се е случило.

Той бил едър мъж. Имал двама сина ученици и дъщеря, която ходела на детска градина. На жена му се наложило по-дълго да отсъства от къщи, почти цяла седмица.

Още първият ден бащата бил изключително внимателен и стриктен.

Утро. Синовете му били големи, оправили се самостоятелно и отишли на училище. Бащата облякъл малката, с рокля изгладена още вечерта, умил я, сресал косите ѝ, даже и прихванал косите на опашка.

Хванати за ръка двамата тръгнали към спирката. Детската градина се намирала на две спирки от тях. Бащата спокойно се разхождал около спирката и се оглеждал за автобуса. Изведнъж дочул плах детски глас:

– Татко, дали учителката няма да ми се кара?

– Защо, детето ми, ние няма да закъснеем, ще отидем навреме….

– Защото съм без сандали!

И най-старателният мъж не може да замени жената.

В близост до шведския град Умео в затрупан от сняг автомобил е намерен 44-годишен мъж, който не е ял нищо от 19 декември 2011г. Лекарите казват, че случаят е уникален, защото максималният период, през който човек може да остане без храна е 60 дни. Трябва да се вземе под внимание факта, че мъжът е бил в студената кола сред скандинавските гори, където температурата пада до минус 30 градуса.
На 17 февруари двама местни жители преминали на моторни шейни по покрития с метър слой сняг горски път. Неочаквано те открили кола, която изглеждала като гигантска пряспа.
Първоначално решили, че някой е оставил в гората стария си автомобил. Въпреки това решили да погледнат вътре. В колата нещо се разшавало.
Те не успели да отворят вратата на колата и извикали полиция. В автомобила се оказал мъж в кожени дрехи, лежащ в спален чувал. Той бил съсухрен и слаб. Изнесли го навън и на всъдеход го докарали до болницата. Полицаите и лекарите смятат, че мъжът е прекарал два месеца без храна.
Намереният е напуснал родния си град, а след това свърнал от главното шосе към гората и то не е било случайно.
Бил е отчаян и в дълбока депресия. По Рождество е преживял трагедия. Дълговете на мъжа били толкова големи, че съдът го лишил от недвижимото му имущество. Той дори не можел да плати наема на квартирата си. През този период го зарязала и любимата му.
Загубил всичко, шведа седнал в колата си и тръгнал на север. Нямало кой да съобщи в полицията за неговото изчезване. С роднините си не се бил виждал от 20 години, те не знаели какво става с него.
Мъжът е успял да оцелее благодарение на мехлем за кожа и няколко бутилки лимонада. Поемайки „на никъде“ мъжът взел със себе си няколко цигари и колекция от комикси.
Когато го е затрупал снега е имал възможност да открехне малко вратата и да си вземе сняг.
Подробностите за инцидента още не са известни. Спасеният е твърде слаб и почти не може да говори.

Не всеки може да участва в конкурс за бързо хранене. Дори експертите не могат да разберат дали това е нещо специфично или въпрос на тренировка.
Ръководителят на катедрата по стомашно-чревна радиология в болницата на Университета в Пенсилвания, Марк Ливайн е изяснил, че стомаха на  “ спортиста“ работи по скоро като раздуващ се балон, а не като свиващ се чувал.
За изследването докторът поканил един от 10-те най-добри в света в състезанията по бързо хранене и мъж, който бил 20 килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от професионалиста.
Между двамата устроили състезание по най-бързо изяждане на ход  док. Лекарят с ренгеноскоп наблюдавал стомасите и на двамата.
Дори когато стомаха е празен стените му се свиват. Перисталтичните съкращения предвижват съдържанието към изходните отверствия, които не са специфични за стомашно-чревния тракт. Оказало се, че при бързоядящия пересталтика на стомаха практически не съществува. Неговият стомах се разширявал и приемал все нови и нови порции, докато неговият съперник се „наял“ само със седем ход дога.
След 19 минути и 36 изядени хот дога лекарят преустановил състезанието. Стомахът на професионалистът заемал практически цялата горна част на корема, но пересталтичните свивания така и не се усилили.
За сега специалистите не могат да обяснят този феномен. Професионалистът казал, че е тренирал своя стомаха си. Той продължавал да яде и след като се е наял и със времето усещането за пълен стомах изчезнало напълно.