Мургав мъж влезе в малкото магазинче. Погледа му обходи грижливо подредените рафтове. Поръча си предимно луксозна стока, личеше, че разбира от това. Магазинерката се разтопи от любезност. Този човек пръскаше пари, все едно портфейла му бе без дъно.
Човекът търсеше боя за коса, която беше свършила. Магазинерката го посъветва да намине в някой от следващите дни. Мъжът сподели, че не е от тука и бърза да се прибира. Когато го попита от къде, мъжът с гордост каза, че живее е Англия, децата му учели в Кембридж, имал голяма къща и често пътувал.
Жената за витрината го изгледа с недоверие. Мислите й щъкаха като квачка, която събира пиленцата си: „Да бе, Кембридж и луксозна къща. Нима не те виждам, че си от ония, които си присвояват някои нещица, а после ги продават на черно“.
Въпреки всичко жената услужливо кимаше, като прибавяше по едно заинтересовано „Да, да“. Нали и плащаше в брой. Стоката трябва да се продава, а от това тя печели.