Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали възможност да се съхранява информация в живи неврони.

Резултатите от това проучване могат да отворят нов път към разбиране на принципите за функциониране на човешкия мозък, и дори намекват за възможността на създаване в обозримо бъдеще на киборгови системи, които съчетават, живи материали и чипове памет.

За вход на информационните последователности учените в определен ред въздействали на неврони чрез химически съединения, а образувалите се в резултата възбуждания в нервната система, регистрирали с помощта на матрица от електроди.

В резултат на това било предемонстрирано, че при тройно въвеждане на информационни последователности, те продължават да се съхраняват в невронната мрежа, в продължение на 40 часа, без да се покриват една с друга.

Подобни изследвания са правени с неврони, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информацията за относително дълъг период от време, като се използва като носител култура неврони.

Шведската група предлага да се поставят особените електрически ленти директно на пътното платно.
Предполага се, че транспортното средство или автобуса ще произвеждат енергия с помощта на специален автоматизиран колектор, който се намира в задната част или отдолу на дъното.
Експериментално система се състои от две успоредни разположени ивици. Едната от тях е за захранване, а друга за включване към електрическа мрежа.
За безопасността на лентите, те ще бъдат разделени на сегменти, а подаването на енергия ще се осъществява, когато транспортното средство се движи с определена скорост.
Volvo вече работи на експериментален участък от път с дължина от 400 м, с вградени в пътя електролинии. Тестовете се провеждат на специално оборудван камион Volvo FH12. Електрическата енергия, не се подава на двигателя, а на негова имитация – нагревателен елемент, имащ подобна консумация.
Следващата стъпка е инсталиране на „жив“ електрически мотор.

Компанията Goji е пуснала нов вид ключалка Smart Lock, която функционира много по-различно от досегашните устройства. Тя е първата  електронна ключалка, която изпраща съобщение към смартфон, когато някой дойде. Освен това фотографира посетителя.

Камерата е интегрирана с бравата, може да прави снимки и видео в реално време. Визуалното потвърждение, че някой иска да влезе, може да бъде изпратено и по електронната поща. Вратата се отваря без ключ с помощта на приложение към смартфон.

Goji Smart Lock съхранява записите за доста продължително време. С помощта на приложенията може по всяко време да се получи достъп до информацията.

Има и традиционни ключове, за тези членове от семейството, които нямат смартфони.

Бравата се включва към домашната Wi – Fi мрежа. Могат да се създадат ключове и за определен интервал от време.

В средата на 19 век швейцарският профеор Герман фон Майер изследвал костната структурна глава на бедрената кост на това място, където тя се изкривява под ъгъл и влиза в ставата. Покрита с мрежа от миниатюрни костички със строга геометрична структура, тя не се чупи под тежестта на тялото, тъй като тези костички преразпределят тежестта.

Двадесет години по-късно впечатлен от това откритие, инженерът Густав Айфел измислил конструкцията на известната кула, носеща името му.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.