Никола беше само на десет години. Русият му печем непокорно се развяваше като знаме на главата му, а очите му отразяваха небето.
Денят беше много горещ и той отиде с приятелите си да лови риба. Решиха да пуснат въдиците си от моста. Но Ники така се беше надвесил над парапета, че се превъртя през него и като камък тупна в реката.
Както по-късно се оказа в болницата той ударил главата си в камък и загубил съзнание.
Приятелите му чакаха да изплува, но главата му упорито не се показваше на повърхността. Минаха цели десет минути преди момчетата да се осъзнаят от шока и да потърсят помощ. А той лежи на дъното в мътната река и не диша.Когато го изкараха на брега, пулса му не се усещаше. Надежда да оживее нямаше никаква.
А през това време Никола попаднал на място, където никога не е бил. Той се приближавал към някакъв тунел, а после изведнъж се оказал в него. Станало му страшно, но изведнъж той видял старите си познайници кучето Лаки и котката Пуфи. Те се движели край него като в забавен кадър. Кучето го близнало, а той го погалил по главата.
Изведнъж Никола отвори очи и разбра, че се намира в болницата. Край него хора, в бяло облечени, му се усмихваха и го поздравяваха. Премина лечението и той с радост напусна болницата, но спомена от срещата със старите си приятели, които бе загубил отдавна, запази дълбоко в сърцето си.

– Погледни, на гости ни е дъгата! Тя потвърждава законите на Нютон – пречупване на лъчите!
– О, глупавичката ми, дъгата е временен мост, от небето до полята, от вечността до мига.
– Виж какво майско клонче цъфти тук!
– О, глупавичката ми, това е поздрав от далечните съзвездия.
– Колко си умна, мила!
– Разбира се, да се гледа небето е по-интересно.
– Но хляба се ражда в полето! Виж цялото поле е засято с пшеница!
– А небето е осеяно със звезди.
– Но как ще живеем на небето без покрив и хляб? Нека да се установим някъде и там да очакваме чудеса.
– Добре, но ще гледаме синьото небе. Защото ако дойдат чудеса, те ще дойдат само оттам.

Искате ли да отидете там, където са живели великаните?….
Северна Ирландия е невероятно красив и романтичен край. Много легенди са свързани с тези места. В една от тях се говори за смелия ирландски войн Фин Мак Кумал, който решил да се бие с едноокото чудовище Гол обитаващо в Швейцария.
За да не си мокри краката, забил редица колони в Ирландското море. Така направил мост. Уморен , легнал да почине. По това време Гол преминал по моста в Ирландия и се явил пред Фин. Жената на Фин се оказала много хитра. Сочейки мъжа си излъгала, че това е малкият й син. Освен това тя нагостила госта с парчета тесто, в които запекла плоски железа. Когато великанът започнал да ги яде се изпотрошили зъбите му, а „малкия“ Фин спокойно си похапвал от тях.
Представяйки какъв може да бъде бащата на този „малкия“, Гол избягал тръпнещ в ужас. По време на бягството си разрушил моста. Така се появило уникално място носещо името „Пътя на великаните“.
Разбира се това е легенда. Истинската причина за този пейзаж е изригването на вулкан, което се е случило много отдавна.

Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява  най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.

Мостът е важно архитектурно съоръжение. Бъдещите модели на мостовете не са само, за да свързват два бряга, но и  за озеленяване. Такъв мост ще бъде изграден в Корея над река Хан. Той ще има дължина 1 километър.
Според архитектурния проект, мостът ще бъде такава конструкция, в която ще бъдат поместени парк, търговски център, музеи, библиотеки и други обществени съоръжения.
Целият мост ще бъдат оборудвани със слънчеви панели и засадена с растителност. Футуристичният мост, за разлика от сега съществуващите мостове в Корея, ще бъде приспособен за пешеходци и велосипедисти.
По цялата дължина на моста ще бъдат разположени няколко докове за водни таксита, яхти и круизни кораби. Достъпа към доковете ще бъде организиран по подходящ начин, за да отговарят на всички изисквания за безопасност.
Този проект изглежда впечатляващ, но кога ще се реализира за сега не се знае.