Искате ли да отидете там, където са живели великаните?….
Северна Ирландия е невероятно красив и романтичен край. Много легенди са свързани с тези места. В една от тях се говори за смелия ирландски войн Фин Мак Кумал, който решил да се бие с едноокото чудовище Гол обитаващо в Швейцария.
За да не си мокри краката, забил редица колони в Ирландското море. Така направил мост. Уморен , легнал да почине. По това време Гол преминал по моста в Ирландия и се явил пред Фин. Жената на Фин се оказала много хитра. Сочейки мъжа си излъгала, че това е малкият й син. Освен това тя нагостила госта с парчета тесто, в които запекла плоски железа. Когато великанът започнал да ги яде се изпотрошили зъбите му, а „малкия“ Фин спокойно си похапвал от тях.
Представяйки какъв може да бъде бащата на този „малкия“, Гол избягал тръпнещ в ужас. По време на бягството си разрушил моста. Така се появило уникално място носещо името „Пътя на великаните“.
Разбира се това е легенда. Истинската причина за този пейзаж е изригването на вулкан, което се е случило много отдавна.

Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява  най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.

Мостът е важно архитектурно съоръжение. Бъдещите модели на мостовете не са само, за да свързват два бряга, но и  за озеленяване. Такъв мост ще бъде изграден в Корея над река Хан. Той ще има дължина 1 километър.
Според архитектурния проект, мостът ще бъде такава конструкция, в която ще бъдат поместени парк, търговски център, музеи, библиотеки и други обществени съоръжения.
Целият мост ще бъдат оборудвани със слънчеви панели и засадена с растителност. Футуристичният мост, за разлика от сега съществуващите мостове в Корея, ще бъде приспособен за пешеходци и велосипедисти.
По цялата дължина на моста ще бъдат разположени няколко докове за водни таксита, яхти и круизни кораби. Достъпа към доковете ще бъде организиран по подходящ начин, за да отговарят на всички изисквания за безопасност.
Този проект изглежда впечатляващ, но кога ще се реализира за сега не се знае.

Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

Синахериб възтановява древния град Ниневия и го обявява за своя столица. Градът остава такъв до залеза на Асирийската държава.

Името му дала Нин, великата Богиня на Двуречието. По времето на Сенахериб блестящите фасади на дворците се оглеждали в река Тигър. Столицата била оградена с крепостна стена наречена “ С ужасяващия си блясък поразява  враговете.“ Нейните основи били каменни блокове с широчина 10 метра и височина 24 метра. Покрай стената минавал ров широк 42 метра. За да влезеш в града трябвало да пресечеш 15 порти. Пред „Градинската порта“ бил прехвърлен каменен мост, който бил истинско чудо на архитектурата.

Великолепният палат на Синахериб „Който няма равен на себе си“ се издигал в западната част на столицата. Владетелят събарял всички съществуващи сгради, които пречели на строежа на двореца. Край него бил засаден огромен парк с какви ли не растения и плодни дръвчета.

Прокопани били изкуствени канали, по които се стичали планински потоци, спускащи се от 50 километра разстояние. Царят използвал диги, за да оформи големи водни пространства, където живеели различни водни птици, а край тях глигани и елени.