Всички приказки започват така: Живели някога….., но това не е приказка.
В едно градче далече от морето живели момче и момиче. Момчето искало да стане моряк. Те живеели в една сграда. Били приятели. Карали се и се помирявали, както при всички нормални деца. Още от деца  те много внимателно се отнасяли един към друг. Не знам защо, но никой не ги дразнил и никой не им се присмивал. Те седели на един чин през цялото учебно време. Тя просто се учела, а той четял всички книги за морски приключения и желаел мечтата му да се осъществи.
След гимназията той постъпил във Висшето военноморско училище, а тя технически университет.
Оженили се. Той бил изпратен много далече на работа, а тя заминала с него. Родили им с двама сина. И започнал трудния живот на моряка и неговата половинка. Раздели, срещи, раздели, срещи……Децата пораснали, животът бил тежък, но щастлив.
Винаги, когато го изпращала в морето, тя не допускала мисълта, че той няма да с върне. Знаела, че любовта й го защитава.
И изведнъж…..беда. Това от което тя се страхувала цял живот…..станало.
Животът за нея спрял. Тогава тя разбрала истинския смисъл на думите „до“ и „после“….Но трябвало да продължи да живее. Децата били малки. Тя се въоръжила със смелост и продължила…
Синовете й пораснали и тръгнали по пътя на баща си. Тя повече не се омъжила. Както преди още обичала мъжа си. И когато говорела за него, очите й светели от щастие. Когато я гледал човек, разбирал, че той не е умрял за нея. Той би жив, защото била жива любовта към него.
Да обичаш, означава да помниш, даже, когато не сте заедно.

Един моряк претърпял корабокрушение и успял да доплува до безлюден остров. Събрал някои полезни неща, които били изхвърлени на брега заедно с останките от кораба и си направил колиба, а в гората намерил храна.

Веднъж задухал силен вятър. Завалял дъжд. Мощна светкавица раздрала небето. Ударила мълния. Когато морякът прибягал до колибата си видял огромен стълб от дим, който се издигал от това място. Стихията разрушила и последната му надежда.

Изведнъж вдигнал глава и погледнал морето. Видял платната на приближаващ се кораб, двама моряка сваляли лодка в морето и с нея се отправили към острова.

Когато дошли до него, той ги попитал:

– Как ме намерихте?

– Ние видяхме огъня, който си запалил и за това ти се притекохме на помощ.

Изгорелият дом, последната надежда на корабокрушенеца, спомогнал за неговото спасение.