С какво може да ви порази Тайланд? Потресаващи будистки храмове, необикновено приветливи и талантливи слонове, топлото и ласкаво море. Въпреки всичко изброено, много туристи специално идват тук, за да видят орхидеите.
Смята се, че в Тайланд в естествени условия растат няколко хиляди видове от тези необикновени, красиви и загадъчни цветя. С тях се свързват не малко легенди и поверия.
Още в началото на ХХ век хората са вярвали, че в тропическите джунгли растат орхидеи, които нападат хора. В Древна Гърция са смятали орхидеята за цвете на любовта и от тях приготвяли любовен еликсир.
Тайланд отдавна  е водещ износител на орхидеи в света. Тук са защитени от закона 1125 вида диви цветя. Забранено е брането и продажбата им.
Тайландците развъждат орхидеите в специални ферми.
Тук не само се любуват на орхидеите, но ги поднасят в знак на почит към монасите. От тях правят огърлици и гирлянди. Те служат за украса на различни тържества, ресторанти, хотели и къщи.
Орхидеите са неразделна част от тайландската култура.

Не се шегувам. Знам какво ще ми кажете: „В Европа няма пустини”.

Но това не е съвсем вярно. Европа има уникалната пустиня –  Pyla, която е дълга 3 километра, широка 500 метра и висока 100 метра.

Представлява хълм от пясък, който се издига над горска площ. Мястото се използва за парапланеризъм.

Освен уникалността на пясъчните хълмове, която е изумителна, впечатляващи са и околностите  й. От едната страна се наблюдава морето, а от другата – горски хълмове .

Включете телевизора. И какво виждате?….  В къща край морето на залятата от слънце тераса, седят загорели и млади хора. Те ни се усмихват с белоснежни и идеални зъби. На вид нямат повече от 25 години. И ето към тях с викове и смях притичват деца, момче на 7 години и момиче на 15 години. Помислете само, колко млади изглеждат тези хора, а имат такива големи деца.
Как са успели да запазят своята младост?….Радостен глас ни съобщава, че за всичко са виновен комплекса от мултивитамини. За глупави ли ни вземат?
За ескимосите мога да разбера защо е необходимо да приемат мултивитамини. Но защо хора живеещи на брега на морето не могат да получат необходимите им витамини и минерали от свежите плодове и зеленчуци?
Е, може би, защото в природата витамините и минералите не са така добре балансирани в малка двуцветна таблетка.“Балансирани“ любима дума във всички реклами за витамини.
Приемането на мултивитамини за някои хора се превръща в привичка, цял ритуал. От това бомбардиране в съзнанието на хората, посредством рекламите, са заинтересовани предимно фармацевтите.
И всичко това би било нищо, ако работеше в зимните месеци върху нашето „измъчено“ тяло. Но как стоят нещата в действителност?
Да сте видели някъде в природата чист витамин С или чист цинк да расте на дърво? Съмнявам се. Всяка ябълка освен витамини съдържа и други необходими компоненти, като ензими, захари, киселини. Нашият организъм е приучен да приема витамин С само в съчетание на неговите „спътници“. Излишно е да казвам, че усвояването на синтетичен витамин С е много по-ниско от естественото.
А къде изчезват неусвоените компоненти? Те се изхвърлят от организма. Ако те не могат да се изхвърлят, както става при някои заболявания, се складират в тялото и се явяват като канцерогени и токсини. А знаете ли, че излишъка от даден витамин може да се окаже и вреден?
Тогава как да получаваме необходимите витамини?
Яжте натурални плодове и зеленчуци. Естественото израснало под слънцето, винаги ще бие, по всички показатели, синтезираното в лаборатория.
Оставете мултивитамините за жителите на Далечния Север и на космонавтите. Човек, които се храни правилно, няма да има нужда от добавка на синтетични витамини.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.