Живях дълго време в градче, което се намира далеч от моретата на света. Ръководех тамошната банка. Всяка вечер се срещах с играчи в едно кафене. Един от постоянните играчи се казваше Петров. Той имаше един умен малък син, с когото много се гордееше.
Един ден детето започна да рисува морето. Учуденият учител попитал малкия:
– Ходил ли си някога на море?
– Не, –  отвърнало детето.
– А твоите родители?
– Не, господин учителю, моите родители никога не са били на море.
– Да не би баба ти да ти е разказвала за него?
Момчето поклатило категорично глава.
– Баба не знае нищо за морето.
– А ти сигурно си го виждал в някоя книга?
– Не, господин учителю, вкъщи имаме само Библията.
– Защо тогава рисуваш морето?
– Защото го обичам.
Учителят се предал. През следващите седмици каквато и задача да възлагал на учениците си, малкият рисувал все морето. Учителят заръчал на класа всеки да направи картина на най-хубавото си преживяване през ваканцията и малкият нарисувал един рошльо на някакъв безбрежен жълт плаж, а зад него в наситено синьо едно могъщо море. „Ще му мине“, – помислил си учителят. Но се заблуждавал. Момчето продължавало да рисува морето, неотстъпно и непоколебимо.
Успехът му в училище се развалил. Започнало да рисува морето и през другите часове. Изпълвало полетата в тетрадката по математика с вълни. Те преливали от страница в страница, независимо дали трябвало да дели, или изважда, независимо дали решението на задачата било вярно или грешно. Изразходвало толкова много синя боя, че единствената книжарница в градчето трябвало да поръчва от складовете двойно количество сини моливи и сини водни боички.
Извикали бащата в училището. След настойчив разговор с класния ръководител и директора той се върнал вкъщи бесен, твърдо решен да сложи край на това безобразие. Забранил на момчето да рисува със синьо, а на жена си най-строго заповядал да не купува повече от този цвят. Но и това не помогнало.
Учителят казал на учениците да нарисуват Балкана. Малкият  нарисувал морето в червено. Учителят се отчаял. Колкото повече разубеждавал момчето, толкова повече то мислело само за морето. В края на учебната година малкият вече бил нарисувал морето във всички цветове и останал да повтаря.
Една вечер Петров, потиснат, се промъкна след нас в кафенето и се сви в един ъгъл. След няколко игри ни попита за съвет. Очаквахме този въпрос, тъй като предишните вечери беше играл като начинаещ. Мислихме, мислихме,….. В продължение на часове се чуваха само заровете.
И изведнъж някой каза:
–  Да му покажем морето!
И така тръгнахме към морето с всички деца от класа на малкия.

Думата „психология“ има гръцки произход и се превежда като „наука за душата“. Така психологът се явява специалист на човешката душа.
Душата на човек е едно безбрежно, тайнствено море. И не всеки е в състояние да води кораба безопасно по бушуващите страсти. Само опитния кормчия, който е преминал изпитанията на плаването по житейското море и не се е загубил в него, може да помогне на другите. Такива опитни кормчии в църквата се явяват нейните свещенослужители. Тях с пълно право можем да ги наречем специалисти на човешката душа.
За да обясним как действа духовната грижа на свещеника ще прибегнем към следния пример. Когато човек е болен, обикновено викат „бърза помощ“. След отстраняване на първите атаки на болестта на пациента се предписва дългосрочно лечение. В църквата  ролята на „бърза помощ“ играе свещеника, а дългосрочното лечение е духовната грижа за човека. За да може духовникът да даде духовна помощ е нужна благодат от Господа.
На запад, когато влиянието на църквата отслабва, психическите проблеми при хората остават, но тъй като няма кой да им окаже помощ те се задълбочават и като аналог на свещениците се появяват психолози и психотерапевти.
Възниква въпросът: До каква степен психолог или терапевт може адекватно да реши проблема или духовно изцеление на психично заболяване? Дали е сравнима помощта, която се получава чрез свещениците? Разбира се, че не.
Но кой по-добре от Бога познава душата на човека? И кой по-добре би се справил  от Него с душевните проблеми на хората. Свещениците са само оръдията, чрез който Той осъществява своята помощ.
Когато хората напуснат църквата, пълнят болниците, психиатриите и затворите. Защо? Липсва им Писанието, основа за разбиране и развитие на същността им.

Става въпрос за кралския пингвин. Когато женската слиза към морето, за да налови риба, мъжкият заедно с другите мъжкари стоят и кротуват вцепенени от арктическия студ.
Всеки от тях балансира върху краката си по едно голямо яйце, за да го топли. Ако яйцето падне, бебето вътре умира.
Мъжките пингвини остават в тази поза в продължение на 40 дни и нощи, без храна и подслон, до завръщане на партньорката си.
Имай в предвид, че понякога температурата пада под минус 40 градуса. Какъв герой само, а? Това се нарича истински баща!

В Севастопол неочаквано свърши плувния сезон. И това не е заради студеното време, а поради хилядите медузу, които са дошли близо до брега. Те плуват толкова близо, че вълните ги изхвърлят на брега.
За човекът черноморските медузи не са опасни, но те могат да причинят леки изгаряния на кожата и да предизвикат алергични реакции в тялото. Гражданите чакат буря, която ще доведе до връщането на медуза в морето.
Учените не изключват възможността миграцията на животните да е свързана с човешки фактор. Във водата може да са попаднали токсини заради, които медузите са напуснали обичайните си местообиталища.

Сигурно сте се оказали в ситуация, когато сте искаха да помогнат, но не можете. Например, вие не може да плува, но отивате до плажа, а там човек се дави.
За да се реализират вашите добри намерения използвайте „Светлината на живота“. Това е спасително въже, което може да се забележи  денем и нощем.
Това е постигнато с ултара светодиоди, които осветяват въжето през нощта.
Светодиодите работят с водна LED батерия.
Спасителен пояс се монтира лесно на всяко място на брега и край морето, фиксиран е в такова положение с помощта на разделен накрайник.
Инсталирането на тези устройства в области за плуване, може значително да увеличат безопасността на хората.