Остров Муостах в Лаптево море може в продължение на 100 години да се разпадне на части и да потъне, заради топенето на ледовете, закрепващи почвата. Това е отчасти свързано с окислението на океана.
Целия остров в близко време може да потъне. Това е една от проявите на ерозията, активизирали се по бреговете на Източен Сибир.
Учените отбелязват покачването на летните температури и увеличаване на продължителността на топлото време в района. Освен това морето остава за по-дълго време свободно от леда. Остров Муостах губи 10-20 метра от бреговете си, за последните 60 години неговата площ е намаляла с четвърт. Ако скоростта на унищожаването остане непроменена, островът ще изчезне напълно до началото на следващия век.
Според учените затоплянето в Арктика идва от „ефект на доминото“, едно явление е ключ към друго. При разрушаване на почвата се отделя въглероден двуокис, който попада в океана и окислява водата му, а това води до по-нататъшно разрушаване на почвата. Колкото по-дълго морето остава непокрито с лед, толкова повече топлина натрупва.
Разположен 45 км източно от залива Тикси Муостах е необитаем остров, това е ивица земя, дълга около 7 км с ширина 500 м. Дебелината на почвения слой е по-малко от метър. Всичко останало е монолитен лед с фрагменти от скали. През целият ХХ век острова се използва активно от полярни изследователи като база.

Децата са много впечатлителни. Те улавят неща, които за нас възрастните остават почти незабележими.
Днес Деси и Пепи гледаха филмче, където рибката успя да се освободи от аквариума и отплува към морето пред дупката на тоалетната.
Изведнъж децата се сетиха за своята водна костенурка. Стана им много жално за нея. Извадиха я от аквариума и със съсредоточени и сериозни лица я пуснаха в тоалетната.
За щастие родителите забелязаха това навреме и измъкнаха нещастната костенурка от там.
След неуспешният опит, децата приближиха аквариума и Пепи със жален глас каза:
– Бедничката ми костенурка. …., – гледайки нещастно животинчето с болка продължи, –  Ти  никога няма да видиш морето.

Един стар моряк решил да не вземе под внимание предупреждението на капитана: „Никой да не се къпе в морето“. Района бил пълен с акули, но той се надявал, че ще му се размине.
Скочил във водата и започнал да плува. Изведнъж видял как една огромна акула с отворена паст идвала към него. След отчаяния му вик, пуснали лодка и той по чудо се спасил.
Едва успял да се облече и все още треперейки от случилото се, бил извикан при капитана. Морякът очаквал строго мъмрене, но вместо това капитанът му казал:
– Беше толкова близо до смъртта, готов ли си да се представиш пред Бога? По-добре се покай и приеми Исус Христос за свой Господ!
Това направило силно впечатление на моряка. След няколко дена на вътрешна борба той предал живота си на Господа и получил своето истинско спасение.
Вечното спасение е нужно толкова много на всеки, че без него всичко останало е нищо. То дава на човека безопасност независимо от външните обстоятелства, предпазва го от разлагащия се свят, освобождава го от зависимостта на порока и греха.
Без спасението чрез Христос, човек е осъден завинаги. Вие приели ли сте това спасение?

Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

Една малка капка течност или една песъчинка не привлича вниманието ни. Но от водните капки се образуват океаните, моретата и езерата, а от отделните песъчинки земята. Препълнени могат да потопят голям кораб.

Малките снежинки по отделно са леки като перца, но събрани в голямо количество пленяват уморения пътник и го лишават от живот. Снежните лавини разрушават и засипват цели селища.

Малка котва одържа кораба, а неголямото кормило го управлява.

Съществуват малки грехове, които събрани заедно отнемат живота на човека.

Ако съгреши някой веднъж на час, за една година той ще направи осем хиляди шестстотин и четиридесет грехове, а за някои хора цели дни са изпълнени с грехове.

Грехът не остава сам. Когато някой съгреши, първата му мисъл е как да скрие от другите това. А когато греха се разкрие, следващата мисъл е, как да се оправдае. Търсейки извинение за греха човек използва лъжа, измама, изопачаване на факти, тълкуване на думи, обстоятелства, объркване. По този начин, зад грях неизменно следват цяла плеада от други грехове и беззакония, защото грехът има свойството да се плоди и размножава.

Грехът е мрачен лабиринт, от който трудно се излиза. Това е товар, който може да се отстрани само от Бога.