Отивал от провинцията в столицата алчен човек, недаващ на никого нищо, даже дълга си.

Натоварил най-големият кораб, който имал със стоки.

И за първи път в живота му се наложило да сподели, но не част, а всичко, което имал в момента …

И с кого си мислите, че споделял?

С бурята и морето. За тях няма значение, дали желаеш.

Съществува така наречената морска „възглавница“.

Дълбоко под водната повърхност, далече от бушуващите бури, задвижени от мощни ветрове, има част от морето, която не се движи.

Когато кофата се издигне от дъното полепнала с водорасли, чието състояние красноречиво говори, че те не са били смущавани стотици, а може би и хиляди години.

Божият мир се явява такъв вечен покой, който подобно на тези части от океана, лежи на голяма дълбочина, където не проникват тревогите и вълненията на външния свят.

Така и всеки, който влезе в присъствието на Бога, става участник в този ненарушим мир и покой.

Ние трябва да определим сами, от какво ще се ръководим, от нашите чувства или това, което Бог е постановил.

Нашите чувства могат да бъдат непостоянни и нестабилни, като вълните на морето или движещите се пясъци.

Божиите факти са ненакърними и устойчиви като скалата на времето, т.е. Самият Христос, Който вчера, днес и завинаги остава един и същ.

В края на 90-те години, живеещите на яхти в Калифорния, започнали да чуват странен тътен от морската вода, шум наподобяващ канализационни помпи.

Някои американци възприели този звук като военен експеримент, други като действия на извънземни.

Оказало се, че дразнещия шум идва от вид риби. На биолозите им се е удала възможността да разкрият механизма на издаване  на подобни звуци.

Тези риби пеят, когато изработват хормона мелатонин, който при хората участва в механизма на съня.

Самците строят „гнезда“ край бреговете на морето и с такива нощни песни привличат женските през нощта. Шумът, който създават тези риби, контролира циркадните ритми на сън и бодърстване. Когато е светло, рибите престават „да пеят“.

Изследователите въвели в рибите нещо, което заменя мелатонина и морските обитатели продължили бръмченето си по всяко време на деня.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.