Едно болно момче не могло да яде нищо. Посъветвали майката да купи на болния грозде, но то растяло само в царските градини. Тогава не е имало превозни средства като съвременните и за това плодове добре растящи на едно място, не се превозвали на друго. Грозде можело да се купи единствено от царя.
Бедната жена взела пари и отишла в царския дворец, но там стража на вратата я спрял. За нейна радост наблизо минала една от царските дъщери. Чувайки гневните думи на стража, тя се спряла да разбере какво става. Когато жената й разказала за какво е дошла принцесата се разсмяла:
– Бедна моя, вие сте се объркали. Моя баща не е търговец, а цар. Той не продава грозде, но може да ви го подари.
След това откъснала няколко зрели грозда и ги дала на жената.
Ние не трябва да превръщаме Господния дом, в дом за търговия. Исус Христос е цар, а не търговец. Той дава даром, не продава нищо.  Не можеш да купиш от Него абсолютно нищо, получи го даром!

Влязъл мъж с момче в бръснарницата. Подстригали го, а после той казал:
– Докато подстрижете момчето ще отскоча до магазина.
Момчето било подстригано, но мъжът още не идвал. След като минало доста време фризьорът се обърнали към  детето:
– Кога ще дойде баща ти?
– Той не ми е баща.
– Как така? – попитал смаян фризьорът.
– Просто този чичко ме видя на улицата, дойде при мен и ме попита: „Момче искаш ли да се подстрижеш безплатно“?

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!

Замък Гисланд се слави със следната мрачна история.

Веднъж в една от горните му стаи, като наказание за непослушание, било заключено малко момче.

Детето умира, забравено от всички в хладното помещение, където никой не пали огън.

От тогава в замъка често виждат призрак. Той трепери от студ и жално хленчи. Понякога сяда до кревата на спящия, прокарва по челото му ледената си ръка и шепне:

– Студ, вечен студ. Студът скоро ще те погълне!

След такова посещение, човекът обикновено се разболявал и след това не живеел много.

Студеният замък Гисланд наистина може да скове и най-смелото сърце…..

Едно момче поискало разрешение от майка си да отиде със съседите на излет. То обещало на майка си, че винаги ще казва истината. Тя зашила в якето му една сребърна монета и го пуснала да върви.
По пътя ги нападнали разбойници. Ограбили им всичко. Един от нападателите се приближил и попитал момчето:
– Имаш ли някакви пари?
– Да, – казало момчето.
Разбойникът преровил всичките му джобове, но нищо не намерил.
– В джобовете си нямам пари, – казало момчето, – те са зашити ето тук.
И момчето показало мястото, където майка му била зашила монетата.
Разбойникът не повярвал, но все пак проверил. Той бил удивен и изненадан, когато видял, че парата наистина е там.
– В края на краищата, ти можеше да я скриеш, – казал разбойникът, – защо ми каза, че имаш пари?
– Обещах на майка си да казвам винаги истината, – казало момчето.
Разбойникът бил трогнат от искреността на момчето. Той върнал всичко ограбено не само на момчето, но и на неговите спътници.
Не се страхувай да говориш истината дори тогава, когато е в твоя вреда. Бог обича истината и ще ти възстанови всички загуби възникнали по такава причина.
Красотата на коня е надпреварата, а на човека в изявяване на истината.
Под правда се разбира не само част от добродетелите, а всичките те като цяло.