На Симо бе дадена възможност да сподели с другите, как е станал християнин.

Не се разбра дали бе въодушевен или притеснен, защото външно изглеждаше напълно спокоен.

– Израснах в християнско семейство, – започна Симо. – Родителите ми ревностно следваха Христос…. Винаги съм вярвал, че има Бог. …. И един ден просто осъзнах, че съм християнин. За това сега съм тук пред вас.

Някой изпъшка:

– И това ми било свидетелство.

Симо не го чу, а продължи като леко се усмихваше:

– Беше много тежък живот. Трябваше да се събуждам рано в неделя, когато най-много ми се спеше. Баща ми забраняваше да се сприятелявам с подли типове. Майка ми винаги ме предупреждаваше:“Не гледай момичетата“. Имах силна работна етика и самоконтрол още когато бях много малък. …. Беше ужасно.

Едно момче от първия ред попита:

– Как преодоля греха в живота си?

– Не разбирам въпроса, – изненадано повдигна рамене Симо.

Мърморенето от задните редици нарасна.

– Не е употребявал наркотици…

– Не се е свързвал с никаква банда …

–Толкова скучно свидетелство не съм слушал досега …

Стана друг младеж, който показваше татуировките си и пиърсинга, както мощно свидетелстваше как Бог е променил начина му на живот, но на него не му обърнаха голямо внимание.

След свидетелството на Симо, скуката бе обхванала всички.

Накрая ръководителя на групата даваща свидетелства посъветва Симо:

– Може би ще бъде по-добре да разказваш как други са приели Христос за свой Господ и Спасител.

Симо само повдигна рамене и нищо не каза.

Елена наблюдаваше момичето, което седеше срещу нея в ресторанта.

То плачеше.

До ухото на момичето Елена забеляза жалко същество с кокалести крайници и сива кожа.

Тя не го чуваше какво шепнеше на момичето, но се досещаше за думите му:

– Не си достатъчно добра. Никой не те обича. Не си заслужава да опитваш, това винаги ти се случва …

Елена се обърна към момичето:

– Ти не си направила нищо лошо. Не го слушай, той използва възможността само да те обвинява. Привлякла си го с мислите си. За него няма значение какво правиш.

Момичето я погледна тъжно и избърса очите си, а Елена продължи:

– Трябва да мислиш за себе си това, което Христос казва за теб. Тогава лъжите на този ще ти изглеждат глупави.

– А какво казва Христос за мен? – попита момичето.

– Исус дойде и умря за всеки от нас, така че недостатъците ни да не ни държат далеч от Него. В очите Му сме прекрасни и можещи, – бързо отговори Елена.

– Щом Той казва това за мен, няма никакво значение какво казва друг по този повод, – усмихна се момичето.

Венета постоянно чуваше около себе си:

– Чух, че тя била …

– Не знаете ли, че той е …

Тя се притесняваше от тези клюки, защото лично познаваше тези хора.

Един ден Венета попита майка си:

– Какво да кажа на тези, когато злословят?

– Ти обичаш ли тези момичета и момчета? – попита майката.

– Да и знам, че това, което казват за тях, не винаги е истина.

– „Любовта покрива много грехове“, – цитира майката.

– Какво означава това? – тръсна глава Венета.

– Любовта не злепоставя. Не клюкарства. Ако любовта казва нещо, тя говори думи на защита.

– Аха, – малко нерешително каза Венета.

А майка ѝ продължи:

– Ако някой се нуждае от защита, действай. Плати сметката за тока на семейство в затруднение. Насърчи скарали се приятели, помогни им да се сдобрят. „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“.

Душата я болеше. Светла изпитваше болка и срам. Тя бе изоставена.

Този, който трябваше да ѝ помага, не бе до нея.

Валери бе с нея, но само тялом. Той бе емоционално извън обсега ѝ, поради собствените си зависимости.

Страхът бе сграбчил Светла и не я пускаше. Тя използваше собственото си натрапчиво поведение, за да намери комфорт и дистанция от чувството си на изоставеност.

Иванка бе преминала през всичко това. Тя виждаше как Светла се измъчваше и искаше да ѝ помогне.

Един ден Иванка хвана Светла за ръката и ѝ каза:

– Бог иска да ни даде такава увереност в отношенията ни с Него, че да можем да се освободим от страха, получен вследствие на това, че сме изоставени и да преодолеем белезите му.

Светла я погледна и тъжно се усмихна.

– Той може да компенсира всичко, което сме пропуснали в миналите си връзки, – продължи Иванка.

Светла само поклати глава, недоверчиво.

– Той може да заеме мястото на този, който не е до нас, – още по-настойчиво каза Иванка.

В очите на Светла се появи искра надежда.

– Чуй ме, момиче, ти не си единствената, която минава през такъв труден период, – Иванка прегърна Светла и добави, – има време да скърбим за загубите, но Господ може да ни извика от скръбта и да ни даде нова радост.

Светла се разплака.

– Бог ни избавя от срама и изоставянето, като ни посреща с радостта от възстановяването, – Иванка майчински я притисна до себе си.

Семейство Тодорови имаха празник и решиха да го отпразнуват със сина си в едно малко заведение.

Този ден там нямаше достатъчен персонал. Бяха само управителят, готвача и едно момиче, което обслужваше клиентите.

Когато приключиха със храната, Митко се обърна към жена си и сина си:

– Имате ли нещо важно да правите през следващите няколко часа?

– Не, – в един глас, без да се замислят, отговориха двамата.

След което Митко се обърна към управителя:

– Можем ли малко да помогнем с разчистването?

Управителят ги изгледа изненадано, но се съгласи.

Силвия и Атанас се заеха да мият чиниите в задната част на заведението, а Марин започна да разчиства разхвърляните маси.

– Вие ни изненадахте, – каза изумен управителят.

Атанас обясни:

– Това, което се случи днес, всъщност не е толкова необичайно. Родителите ми винаги са давали примера на Исус, който не е дошъл да Му служат, а да служи на другите.

Всеки начин на служене, който срещаме, може да изглежда различно, но едно нещо е общо между тях, има голяма радост в извършването на това.

Целта на служенето не е да превъзнасяме тези, които са го извършили, а да служим с любов на другите, като същевременно насочваме цялата хвала към нашия смирен, саможертвен Бог.