В парка дотича Таня, четиригодишно момиченцв с палави плитки на главата. С нея се запознахме преди два дена, Личицето й бе грейноло, а устата й не спираха да говорят.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.

Едно малко момиченце се роди преждевременно. Теглото му беше под нормата. Лекарите не даваха надежда, че ще оживее, но родителите му се молиха и то оцеля.

Сега то е една топка енергия, даряваща всеки с една нестихваща усмивка. Подскача игриво между хората, а те го прегръщат и даряват с много целувки. То няма много играчки, но живее в любящ дом, сред своето семейство.

Баща й при едно сбиване остана без една ръка, а майка й беше бивша наркоманка, но това дете бе цялото им богатство. Не напразно я бяха кръстили Миракъл, което означава чудо.

Малко момиченце, чийто баща бил войник, се премествало на друго място. То седяло на летището сред оскъдното имущество на семейството си.

На момиченцето му се доспало. То се облегнало на пакетите и чантите и затворило очи.

От там минала една възрастна жена. Спряла и го погалила по главата.

– Бедно дете, – казала тя. – Навярно си нямаш дом!

Детето я погледнало учудено.

– Ние си имаме дом, – казало то. – Просто нямаме къща, в която да го сложим.

Това се е случило през 2005 г.

Едно дванадесет годишно кенийско момиченце се издирвало цяла седмица. Известно било, че е отвлечена, за да бъде насилствено омъжена.

След седмица намерили детето в компанията на три лъва, които са освободили заложницата от уплашените до смърт похитители.

По-късно се изяснило, че лъвовете са охранявали момичето, докато дойде полицията, половин ден. Те не само не я наранили, но и следели никой да не се приближава до нея.

Животните се отдалечили, едва когато се появили служителите на закона.

Специалистите предположили, че вследствие на тази благородна реакция на хищниците, потекли сълзите на момиченцето, а плача му напомнили на дошлите за техните собствени деца.

Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
– Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
– Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
– Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
– А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
– Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!