Едно шест годишно момче много обичаше научните експерименти. То често правеше такива с родителите си и в детската градина.
Веднъж то дойде от неделното училище и с ентусиазъм радостно каза на майка си:
– Мамо, днес ни разказаха как Бог говорел на Моисей от къпинов храст и той не изгарял. В градината нямаме къпинови храсти. Нека да пробва на твоите рози, за да разберем как точно е станало!

Новогодишните празници са на прага. И въпреки, че нямаме обичай за празниците да приготвяме пуйка, все пак някои охотно го правят.
Малко хора знаят, че за разлика от кокошката, с пуйката е свързана невероятна история.
Противно на общоприетото схващане Франклин съвсем не е искал да види пуйката като символ на страната си.
Освен това, през 1776 г. , той официално е  предложил в символиката на САЩ да се внесат образите на Моисей и египетския фараон.
А за пуйката той споменава само в писмо до дъщеря си, след като плешив орел се превърна в официален символ на страната.  Франклин не обичал тази птица, защото се гнусял от мърша.
Така бившият виден американски политик „предложил“ прибързано символ на САЩ да стане пуйката, като по-достойна птица за герба на страната.

Еврейско момче се връща от училище и бащата го пита:
– Какво ново учихте днес?
Момчето почтително отговаря на баща си:
– Равинът ни разказа как Моисей извел израилтяните от Египет.
– Е, как?

– Моисей бил много силен и натупал фараона. Докато втория бил в нокаут, той събрал народа и го повел към морето. Там Моисей заповядал на началника на инженерните войски да построи огромен понтонен мост. След това преминали от другата страна, а Моисей взривил моста, когато египтяните се опитали да минат по него.
Бащата беше в шок:
– И това равина ли ви го разказа?
– О, не! Но ти няма да повярваш, какво той ни разказа….

Един човек ходел винаги с намръщено и тъжно лице.
– Защо този човек не се весели като останалите хора? – питали се наоколо.
– Защото, – казал опитен познавач на човешката природа, – му се е случило някакво нещастие или негов ближен е имал успех.
Руската поговорка казва: „Съседа не ми дава да спя, добре си живее“.
Завистта е равносилна на убийство. Тя е причината за първото човекоубийство. Голямо зло връхлита хората, които завиждат. Прониквайки в душата на човека, тя приспива съвестта. Кара човек да преброи съчиците в очите на хората, а след това отделя смъртоносна отрова, която отравя човека с подозрителност, горчиви мисли и обиди. На очите се появяват криви огледала, които изкривяват истината.
Сърцето на завистникът е пълно с възмущение, неговият език обвинява невиния, както Аарон и Мариам упрекваха най-кроткия човек на земята  Моисей. Но по-лошото е това, че на пръв поглед завистта изглежда незабележима, но води до предателства и убийства.
Завистливите хора са по-лоши и от зверовете. Животните нападат, когато са гладни или раздразнени, а завиждащия когато е облагодетестван, а с благодетеля си се отнася като с враг.
Един от пороците и недостатъците на човешкия характер е завистта. Тя често се порицава, но същевременно и щателно се скрива. Това е пагубно чувство, крайъгален камък на светския живот.
Завистта е злокачествена язва на душата. Ако човек успее да преодолее това чувство, той ще израсте духовно.

Веднъж в годината между два от островите на южнокорейския окръг Чиндо морето се разделя и се образува проход с дължина 2 километра и ширина 40 метра.
Това става само за един час.
Много от местните жители и туристи свързват това явление с библейската история за разделянето на Червеното море от Моисей.
Разхождащите се по разкрилата се суша събират попадналите в този капан морски деликатеси.