През 1877 г в Ню Йорк се открила първата изложба на кучета Westminster Kennel Club Dog Show, а заедно с нея и киноложки клуб, който организирал срещи на собствениците на ловни кучета в района на  Westminster Hotel в Манхатън.

Първите награди за победителите били пистолети, инкрустирани с перли.

През първата година на изложбата участвали около 1200 човека. От 1905 техният брой вече е увеличен до 1700.

Сега всяка година на Westminster Kennel Club Dog Show от цял ​​свят се събират повече от 2500 души с техните четириноги приятели.

Популярността на изложението е толкова голяма, че много често спечелилата породата става на мода през следващата година. Животновъдите започват да се „произвеждат“ кученца от този вид в „промишлени“ мащаби във всякаква големина.

Западните таблоиди обсъждат тоалетите на известните личности, с които били облечени на Met Gala – годишния Бал в Института на костюма.

Звезди като Ким Кардашиан,Бионсе и Ирина Шейк за пореден път са се представили с доста отворени рокли и пищните си форми.

Актрисата Ема Уотсън, от своя страна, привлякла вниманието на обществеността не към собственото си тяло, а към проблемите свързани с околната среда. Тя се явила облечена в костюм от пластмасови бутилки.

Облеклото на артистките Calvin Klein и Eco Age били направени от платове, изготвени от рециклирана пластмаса.

Уотсън е признала, че е горда да демонстрира на обществото еко тоалет от рециклирани материали, който по нищо не отстъпва на останалите рокли.

В екологични тоалети се е облякла не само Ема Уотсън, към нея са се присъединили колегите ѝ Люпита Нионго и Маргот Роби.

Основната тема на Met Gala тази година е била комбинацията от мода и най-новите технологии.

Някои артисти са взели това буквално и се облекли в футуристични костюми, изобилстващи с метален блясък и необичайни материали.

Така Ким Кардашиан, която за първи път след раждането на сина си е присъствала на публично мероприятие, е била сравнена с робота от „Междузвездни войни“.

Христо Петров живееше в малък град. Той бе на 46 години. 19 от тях бе служил в полицията почтено и добросъвестно, за това бе удостоен и с по-висок чин.

През всичките изминали години Петров се бе отнасял отговорно към службата си.

В една дъждовна вечер Христо по служба отиде в един от складовете за продукти на местния супермаркет. Там трябваше да получи храна  за затворниците, а после да я откара в полицейското управление.

Да натовари продуктите в един микробус му помагаше един младеж, който работеше там като товарач.

По време на работата на Христо му направи впечатление, че едната обувка на младежа е обвита с тиксо.

Петров кимна към обувката на младежа и се пошегува:

– Сега такава ли е новата мода.

– Предния ден си скъсах обувките тук в склада, – каза младежа, – а други нямам. Парите, с които разполагам, няма да ми стигнат, да си купя нови. Ще трябва да чакам до следващата заплата, за да имам нови обувки. За това използвах тиксо. Не е много красиво, но поне няма да ходя бос.

Отговорът на младият човек попари шеговитото настроение на Христо. Ситуацията, в която бе попаднал младия товарач трогна полицая.

– Кой номер обувки носиш? – позаинтересува се Петров.

– 38-ми, защо питате?

Петров не отговори.

След като натовариха микробуса Христо отиде в магазина и купи нови обувки за младежа. След това се върна отново в склада и подаде обувките на младия мъж.

– Но …. – младежът се притесни и изгуби дар слово.

След като дойде на себе си, младият човек попита:

– Колко ви дължа?

– Нищо не ми дължиш, – усмихна се полицаят.

– Така не може, – смотолеви бързо младежът.

– На улицата вали дъжд, – каза Петров, – а в такова време краката трябва да бъдат сухи. Полицаите трябва да се грижат за благополучието на съгражданите си. Така, че обувай обувките и не възразявай повече. Просто това е част от моята работа.

– Благодаря, – младежът силно бе трогнат от постъпката на полицая.

По-късно, когато хората хвалеха Петров за това, което е направил, той скромно им каза:

– Радвам се, че можах да помогна на един добър човек. Това беше много важно за мен. През всичките години на работа с престъпници, душата ми загрубя. А ето такива моменти ми помагат отново да се почувствам като човек.

Комарите чуват чрез специални антени, които се намират на главата им.

Първият човек, който се е досетил за това е известният Хирам Стивънс Максим, изобретателят на пистолет със същото име.

Веднъж разхождайки се около Гранд хотел в Ню Йорк, Максим забелязал, че около скоро поставения електротрансформатор, електричеството тъкмо било навлязло на мода, са е събрал цял рояк комари.

Когато трансформаторът бил изключен , комарите се махали.

Максим се заинтересувал от поведението на насекомите и продължил своите наблюдения.

Оказало се, че на звука, който отделя трансформаторът, наподобява на жуженето на самки комари, за това на това място прелитали само мъжки комари.

Експеримент направен в закрито помещение с помощта на камертон показал, че комарите реагират на съответния звук като повдигат антените си.

Направените по-късно задълбочени изследвания потвърдили твърденията на Максим.

Не едно дете се е тръшкало в къщи, викало и плакало е: „Всички имат …., само аз нямам“.

Рекламата и модата са социална епидемия. Те са като вируси, от тях не можеш да изолираш детето си. За да запазите детето си от опасното влияние е необходимо да приложите твърдите си принципи, които сте си изградили за себе си.

Ако вие сте против нещо, което иска вашето дете, спрете това още от началото, но ако разберете, че детето ви е право, а вие сте сбъркали, кажете му.

Ако вие признаете грешката си, ще направите крачка напред.