Славка разбра, че Леонид ѝ изневерява. Тя не можа да се примири с това. И тъй като болката от отхвърлянето бе непоносима, тя реши да се самоубие.

Преди Славка да скочи от високото място, което бе избрала, баща ѝ протегна ръка и каза:
– Дай ми ръка, моля те ….

– Не, – категорично отсече Славка и обви с ръце тялото си. – Аз мразя този свят ….. Този, когото обичах ме предаде. не искам повече да живея!

Изведнъж се появи приятелят ѝ и започна да я умолява:
– Любима , прости ми, моля те. Аз направих много грешки, дай ми втори шанс, …… моля те.
Този разговор не продължи дълго … в очите на Славка се появиха сълзи, а мисълта за самоубийство отслаби хватката си и бавно започна да я напуска.

Баща ѝ усети, че е променила решението си. Отиде но нея , прегърна я и каза:

– Скъпа, аз те обичам, повече от всичко на света! Това момче не заслужава сълзите ти. Ти имаш баща, които няма да те остави.

Изведнъж Славка разбра:

– Родителите ме обичат независимо от всичко, а този мой приятел, щом един път ме е изоставил, всеки път, когато бъде подложен на нова атака от някоя друга жена ще ме напусне.

Нуждая се от истински приятел, с който взаимно ще си споделяме мислите, ангажиментите, радости и ще намираме изход от всяко лошо положение …..

Добре е казал Айнщайн: „Умът създава проблеми и трудности, но не е в състояние да ги реши сам“.

Тази мисъл много ми допада. Ние се объркваме в нашите собствени мисли мисли, но не можем да решим проблемите си, защото то генерира вътре в нас.

Следователно решението трябва да дойде отвън. Откъде по-точно? От Христос.

На нас ще ни помогне ум Христов, християнски ум, умът на някой приятел, който може да бъде в този момент находчив или да съобразява бързо.

Христос определя правилата на поведение за тези, в които е Неговия Дух.

Просто и убедително Той ни призовава да не забравяме, че Бог държи всичко под Своя контрол.

Това за ученика на Христос означава, да Му имаме пълно доверие, да се стремим към Него и да Го търсим.

Нужно е да помним, че Бог не оставя децата Си. Ако тази мисъл се запечата във вас, когато се сблъскате с трудности, ще си спомните, че Бог знае всичко и ще ви стане леко и по-спокойно.

По-рано се обръщахте към един или друг човек, а сега мисълта, че Бог вижда и знае всичко, ви кара да се обръщате към Него и да споделяте всичките си проблеми.

Понякога може да ви се струва, че Бог не ви е приятел, но това не е така. Не забравяйте, че Бог вижда и знае абсолютно всичко и когато си спомните това, ще станете по-твърди и силни.

Нищо дори най-незначителното не може да се случи, ако не в Божията воля, така че можете да се доверите на Бога напълно.

Много е лесно да се съсредоточим към проблемите в нашия живот, но тогава можем да пропуснем благословенията си. И така вместо да се радваме в тези ситуации ние страдаме.

Ще ви покажа това с пример. Имахме голям финансов натиск. Противопоставях се на проблема с вяра. Сражавах се чрез Божието Слово в молитва, но едно не разбирах. Времето, когато проблемите изглеждаха толкова големи, благословенията бяха още по-големи.

Това време бе време на пробив, време на радост. Но аз не разбирах това, защото бях заета с проблема. Виждах само натиска и страдах, а трябваше да викам от радост изпълнена с мисълта за победа.

Но Бог ме събуди. Показа ми благословенията и ми напомни, че проблемите са временни, рано или късно те ще се решат, а Бог и Словото Му остават същите.

Ако в последно време преживявате трудности, отворете широко очите си, за да видите благословенията. Вие много по-ефективно ще се сражавате с проблемите си, ако прославяте Бога за решението, което вече ви е дал.

Престанете да гледате на проблема, огледайте се наоколо и скоро ще викате радостно, предвкусвайки победата.

Психолози и социолози са доказали, че колкото един човек е по-благодарен, толкова е по-щастлив.

Ако искате да имате здрави взаимоотношения с някого, започнете да му благодарите.

Ще бъдете много щастливи и ще се наслаждавате на взаимоотношенията си с хората, ако развивате навика да им благодарите.

Апостол Павел казва: “ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас“.

Тази проста истина е в основата на добрите взаимоотношения.

Каква е първата мисъл за хората в живота ви? За твърде много от нас, тя може да бъде такава: „Какво трябва да направят, за мен? До какви проблеми стигнахме? Какво е нужно, за да се поправят?“

Но Павел ни показва по различен начин. Първата му мисъл за приятелите бе благодарност. И това е моделът, който трябва да следваме, ако искаме връзки ни да заздравяват и отношенията ни да останат добри.

Ето едно предизвикателството: Колкото по-дълго познаваме някой, толкова по-вероятно е да се съсредоточим върху грешките му и лоши му времена, вместо на щастливите епизоди от живота му и на неговите успехи.

Ето защо е необходимо усилие от наша страна, за да изберем да благодарим на хората в живота си.

Когато ние развиваме навика да благодарим на Бог за хората около нас, че бъдем щастливи и ще имаме трайни и вечни добри взаимоотношения.