Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

В Уикипедия понякога се появяват мистификации, които частично или напълно са изфабрикувани от авторите.
Един от най показателните примери за това е статията за Биколимския конфликт. В нея се твърди, че това е станало през 17 век във войната между Португалия  и държавата на маратхитите.
Статията била подкрепена със измислени източници и оформена по всички стилистични правила.
Появила се пред 2007 г., статията е получила одобрение и така е просъществувала повече от пет години, когато измамата е била открита.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че в Уикипедия, на специална страница, която описва подробно всички известни измами и общия брой на възможните фалшиви статии в сравнение с общия обем на енциклопедията е крайно незначителна..