Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

Би било подвеждащо да се мисли, че невежеството сред политиците е свойствено само за миналите епохи.
След Втората световна война в Африка и Азия възникнали държави начело, на които стояли хора, които умеят да стрелят и да командват по времена битка, но изобщо не са наясно с тънкостите на икономиката и политиката. Дори някои не се стремят да скрият това.
Например, министърът на финансите на Индонезия Сухарто казвал:
– Аз абсолютно нищо не разбирам от икономика, за това съм идеалния министър на нашата република. Когато тя правеше първите си крачки, аз бях първия й касиер. Тогава давах йени на килограм. Сега, всъщност, правя същото, но само с наша валута.

През 1759 г. френският министър Етиен дьо Силует въвел тежки икономически ограничения заради финансовата криза, причинена от Седемгодишната война.

Именно от неговата фамилия произлязла думата „силует“.

Така били наречени портретите изрязани от черна хартия. Те били много евтини.

Самият министър се увличал сам да изготвя такива портрети.

В студентско семейство се родило момче. Дошли колегите да поздравят младите родители. Един от тях дошъл до кошчето на бебето. погледнал го и казал:
– Вашият син ще стане министър на отбраната.
– Защо мислиш така?  – смутено казала майката на детето
– Чуй го как реве, има силен глас като на командващ.
Дошъл и друг от групата да надникне в кошчето.
– Не този ще бъде министър на финансите.
– И защо мислиш така? – попитал бащата на бебето.
– Погледни как си шава пръстите, все едно пари брои.
Приближил трети, погледнал детето и казал:
– Вие грешите той е бъдещият министър председател.
Събралите се го погледнали учудено, а един се престрашил и попитал:
– От къде ти дойде това на ум?
– Погледни го как се е осрал, но е вирнал глава и не отстъпва.

В Великобритания 82-та годишнина от съвместния си живот са отбелязали неразделните Лионел и Елън Бъкстон. Той е на 99 години, а тя на 100. Те са живели през мандата на 15 министър председатели.
Лионел и Елън започнали да се срещат през 1930 г. и се оженват през 1936. Чакали са повече от 6 години да се оженят, защото просто не разполагали с пари, за да го направи по-рано.
Споделят, че никога не са били разделени и не искат още да се разделят. Харесва им да бъдат заедно, защото те не са само мъж и жена, но и добри приятели.
Според думите им през последните 8 години, те не са прекарали една нощ един без друг и съвсем не се уморяват от факта, че са заедно денонощно.
Съпрузите прекарват свободното си време като играят на дартс, билярд, бинго, карти и гледат сапунени опери.