Едно малко дванадесет годишно момче било единственото дете на една бедна и болна вдовица. Тя ставала все по-зле и по-зле. Даже не могла вече да се вдига от кревата.
Момчето, преди да отиде на училище почиствало стаята, запалвало печката, донасяло вода, приготвяло храна, оправяло завивките на болната и бягало за училище.
Веднъж то се върнало по-късно от обичайното време. Момчето било разплакано. Когато  майката го попитала какво се е случило, детето отговорило:
– Наказаха ме, защото не успях да обясня какво е това милосърдие.
Горкото момче! То по-добре от всички е знаело какво е милосърдие, но само със сърцето си, защото то всеки ден го е практикувало, грижило се е за болната си майка.
Когато си лягате вечер спомняте ли си, че повече от половината население на света са гладни, бедни и нещастни?
Хората в този свят се нуждаят от храна, облекло, жилище, медицинска помощ, образование и най-вече от любов. Ние имаме морално задължение към нуждаещите се хора в света. Не ги търсете в Африка или някоя страна от третия свят, понякога те могат да се окажат до вас.

В Рио-де-Женейро има голяма болница на фасадата, на която можеш да прочетеш: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Бразилският император Педро II решил да построи болница за хронично болни и контузени. Обърнал се с молба към народа на Бразилия, да пожертват средства за изграждането на болницата. Резултатите били отчайващи. Приходите били незначителни.
Тогава императорът обявил, че който жертва повече от 100 хиляди ще стане барон, а повече от 250 хиляди граф. В резултат на това постъпили няколко по-големи дарения. Така започнало строителството на болницата.
За презрените болни няма пари, но за удовлетворение на щестлавието си, даваме с щедра ръка.
Строителството скоро свършило. В деня на откриването се събрала голяма тълпа, която с любопитство гледала закритата с платно фасада. Най-накрая платното било свалено и всички прочели: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Подобен надпис може да съпроводи много пожертвования и добри дела, които не са направени от любов, а от желанието за слава, почести и признание.
Това не е похвала за благочестие, а присъда за човекоугодничество или честолюбие с прикрита завист.
Спрете! Нека това угодничество да не ни ограбва повече, защото ако продължаваме така, това ще разяде добродетелите ни отвътре.