Ако се разхождате по брега на морето близо до Кони Айлънд, е невъзможно да не обърнете внимание на красивата стара изоставена сграда. Това е един от ресторантите на веригата Чайлдс, една от най-големите вериги ресторанти в Северна Америка.
Новият ресторант в Кони Айлънд, е един от първите в мрежата, проектиран на мястото, на което е сега. Той е бил открит през 1923 г., почти веднага след завършване на нова линия в метрото. Това спомогнало да дойде многобройна тълпа хора от цял Ню Йорк. Така този район станал главно курортно място в града.
Ресторантът съчетава американски курортен стил с испанския колониален елементи от Възраждането: арки, разнообразни прозоречни отвори и други елементи от фасадата богато украсени с многоцветна теракота и причудливи морски орнаменти във вид на риба, миди, кораби и бога на морето Нептун.
В първоначалния си вид, сградата е  била голяма беседка с навес. Първия етаж е проектиран като непрекъсната арка от две фасади, които осигурявали прекрасна гледка към океана. Помещението максимално е било изпълнено със слънчева светлина.
Беседката отдавна я няма, арките са разрушени и всичко изцяло е изградено от тухли.
Ресторантът просъществувал до 50-те години на миналия век. Заедно с упадъка на туристическата индустрия на брега, ресторантът е бил затворен и сградата останала празна.
Тогава тя е била придобита от производител на шоколад и е използвана като такива доскоро.
Намаляло търсенето на шоколадови бонбони и сградата отново опустяла.
През 2007 г. имало опит тук да се отвори rollerdrom, но тази инициатива нямала комерсиален успех.

Мястото на действието е остров Жежу и Едо в южната част на корейския полуостров. Тук по-възрастни жени се гмуркат в студената вода без акваланг. Те изчезват за няколко минути във водата, след което се появяват на повърхността с богат улов, състоящ се отохтоподи, морски таралежи и миди.
Предполага се, че жените в тези крайща са започнали да се гмуркат за перли и храна още преди 1700 години.
Има няколко причини поради, които тук се гмуркат само жени. На острова не можело да се развъждат ферми, поради липса на плодородна земя, а болнавите азиятски мъже не били много подходящи за гмуркане, за  това с тази дейност трябвало да се заемат „пълничките“ жени.
Според други, мъжете плащали повече данък за доходите си и за да запазят повече пари за семейството си, с гмуркането се заели жените.
Каква е точно истината не е от значение, но скоро тук се възцарил матриархат. Мъжете оставали в къщи да се грижат за дома и да гледат децата.
За разлика от останалата част на конфуцианската Корея, раждането на момиче в семейството било празник.
Но с течение на времето, ситуацията започнала да се променя. Увеличил се износа на морски продукти, най-вече към съседна Япония. Така водолазките започнали да печелят повече и дъщерите им могли да отидат да учат в колеж. Освен това на острова се увеличил притока на туристи. Мъжете започнали да се устройват на работа, защото островът малко по малко се влял в обичайния начин на живот с останалата част на Корея.
Последното поколение водолази са жени на 50-65 години, рядко има между тях 40-годишни. В най-добрите години в морето се гмуркали 30 хиляди жени, а днес само 5 хиляди.
Трябва да споменем, че съществуват две групи водолази, гмуркащи се от лодка и потопени директно от брега. Под водата прекарват по 4-5 часа. След това събират улова в обща кошница. Търговците плащат добри пари за стоката. Накрая приключват с подялба на печалбата, в зависимост от това, кой какво е уловил. Теглото на мрежите, които вдигат жените достига 50 килограма. Този труд с право можем да наречем много труден.