Учени от  Харвардското медицинско училище в Бостън са показали, че газ без цвят и мирис помага да се забравят лошите спомени.
Използвайки ксенон, изследователи „изтрили“ ужасните спомени на мишки и предполагат, че може да се използва за лечение на пост-травматично стресово разстройство при хората. Методът се основава на използването на неврологичния процес, известен като „обратен печат.“ Експериментите са показали, че при мишки, процесът на повторно уплътняване може да бъде частично блокиран от ксенон.
Първоначално екипът на Едуард Мелони научил мишки да се боят от звука, използвайки електрически ток. След това изследователите включвали страшен звук и давали на гризачите малка доза на ксенон в рамките на час. Оказало се, че мишките, които са получили газа са се плашили по-малко от техните „колеги“ в контролната група. Мелони е заявил: „Това е като, когато животните вече не помнят страха от тези сигнали.“
Ксенона действа върху рецепторите NMDA, участващи във формирането на паметта и обратнoто уплътняване. Според Мелони: «За разлика от другите препарати или лекарства, които могат да блокират NMDA рецепторите, свързани с паметта, ксенон действа много бързо.“

Вероятно всички са гледали филма „Терминатор“, в която киборги успяват да се приспособят към абсолютно всички механични повреди и дори да регенерират. Скоро тези роботи могат да се появяват в реалния живот. Учените отдавна работят по тази технология, при която роботите ще бъде в състояние да се само поправят след повреда или просто да се адаптират към случая.
В бъдеще такива функции ще бъдат много полезни и практични за всеки човек. Обикновените хора трудно биха държали робот да кажем десетина години, при положение, че той може да се счупи или повреди. Именно в такива случаи ще е необходима технологията за самовъзтановяване. Така при всяка неизправност, роботът ще може да се поправи след известно време.
Изследователи от Сорбоната в Париж и Университета на Уайоминг в САЩ отдавна са се ангажирали в развитието на тази технология. Напоследък са показали, че са създали алгоритъм, който имитира поведението на ранено животно. То помага на робота да възстанови способността си да ходи след срив, т.е. да се адаптира към щетите. Учените описват своето изобретение както „интелектуален метод на пробата и грешката“.
С него, роботът може да поправи щетите само за две минути. При пробив той анализира ситуацията и избира един от най-подходящите варианти за адаптиране към повредите или липсващите крайници. Общо са му предоставени 13 хиляди различни подхода при механични повреди.

Кожата съдържа много видове нерви. Например, А нерви помогнат за разграничаване на материалите, а C влакна предават сигналите за болка.
Наскоро изследователи от Ливърпул са открили нов вид нерв, наречен C – тактилен. Той има решаващо значение за развитието на социалната функция на мозъка.
Такива социални контакти като потупване по рамото или ръкостискане са здраво укрепени в социални функции на мозъка ни.
Учените са казали, че C – тактилните нерви също могат да играят роля в развитието на аутизъм. Тези нерви не са предназначени за физическите усещания на този свят, чрез тях чувстваме света около нас.
Първи C – тактилни нервите са описани през 1939 г. от шведския учен Унгве Цотерман, който ги открил на котешка лапа. Експерименти проведени през XX век, доказали наличието на подобни видове нерви при маймуни и плъхове, но нищо подобно не било открито при хората до 1990 г.
За да се забележат С – тактилните нерви в човека е необходимо да се вкарат в кожта металически електрод и волфрамов микроелектрод, след което се отчитат електрическите импулси. Разшифровката на тези сигнали заема доста време.
Лаборатория McGlone е въвел нов метод за четене на сигнали от С – тактилни нерви. Учените използват роботизиран стимулатор за да активират местата, които просто се поглаждат от изпитващите.
През 2009 г. са експериментирали като са включвали различна скорост на стимулатор. Повечето от доброволците признава един от режимите за най-приятен – именно тази скорост на докосване учени признават като стимулиране на С- тактилните нерви.
Учените се чудели, защо някои нерви селективно реагират на нежно докосване. Невробиологични експерименти показали, че стимулация активира островната кора, средната и предната орбитофронтална кора, които са части от лимбичната система на мозъка, отговорни за емоциите. Интересното е, че при поглаждане на ръцете, се активира соматосензорната кора, т.е. външните слоеве на мозъка, които обработват физическа връзка.
Същите части на мозъка, както е показано чрез сканиране, са свързани с проява на симптоми на аутизъм. Би било логично да се предположи, твърдят авторите на изследването, че C – тактилните кожни нерви по някакъв начин са свързани с това малко познато медицинско заболяване.
Учени запознати с резултатите от тези изследвания, предполагат, че такава взаимовръзка е напълно възможна.  Много хора с аутизъм имат повишена чувствителност. Следователно, ако има подобни нарушения на нервната система, те могат да бъдат първият признак за нарушения в аутистичния спектър.

Един куц човек влязъл в един хан и там се устроил между другите.
– Заради моят недъг, не мога да се придвижвам бързо и никога няма да мога да присъствам на султанския пир, – оплакал се той на съседа си.
Човекът към, когото се обърнал, вдигнал глава и казал:
– Аз също съм поканен на пира, но не мога да отида, защото съм сляп и не виждам пътя.
Разговора им прекъснал трети човек, който казал:
– Двамата заедно разполагате със средства достатъчни да постигнете целта си. Слепият може да върви по пътя, като качи на гърба си куция. Използвайте краката на слепия, за да ходите и очите на куция, за да стигнете до поставената цел.
Така двамата имали възможност да достигнат до пира, където ги очаквали. По пътя те се спрели в друг хан. Там те срещнали още двама нещастни хора, които също искали да попаднат на пира. Слепият и куцият им обяснили техния метод на придвижване, но единият от тях бил глух, а другият ням. Немият слушал обясненията им, но не могъл да ги предаде на глухия. Глухият можел да говори, но нямал какво да каже.
Тези двама не попаднали на пира, защото нямало трети, който да им обясни особеностите в техните затруднения и след това да им подскаже, как да ги преодолеят.

Учени в областта на генетичните изследвания от хавайския институт създали 10 прасета, искрящи със зелена светлина на абсолютно тъмно място, без допълнителен източник на светлина. Кожата им излъчва флуоресцентно зелено сияние.
Според съобщенията в медиите, опитните животни не се различават от обикновените млади прасета. Ефектът на флуоресцентно светене, учените са получили чрез въвеждане в свинска кръв на ДНК от медузи в ембрионално развитие.
За методът на използване при тази необикновена селекция китайските учени не дават информация, но в близко бъдеще ще работят по осъществяване на даденото изследване, с цел да се открие нещо ново.
Това необичайно и оригинално изследване е насочено към определени резултати на взаимодействие на ДНК на полезно животно с големи индивиди.
Основната цел на учените е създаването на евтин и високо ефективен препарат за борба срещу всички съществуващи в света заболявания на кръвоносната система.