Веднъж пред вратата на богат дом дошъл един просяк. Почукал и помолил:

– Моля дайте ми хляб.

Стопанинът на дома му казал:

– Бог знае, че нямам хляб. Аз не съм пекар.

Тогава просякът казал:

– Дайте ми тогава парче месо или малко сланина.

– Аз не съм месарски магазин, – отговорил стопанинът.

Чувайки този отговор, просякът помолил:

– Тогава дайте ми малко брашно.

– Да ви приличам на мелничар? – попитал собственикът.

– Тогава ми дайте поне една чаша с вода, – с надежда казал просякът.

– Ти сам виждаш, че нито река, нито поток минава през двора ми.

Тогава просякът влязъл малко навътре в къщата и започнал да пикае.

– Какво правиш? – извикал собственикът.

– А за какво друго може да послужи дом, както вие казвате, в който не може да се намери абсолютно нищо? – отговорил просякът.

Един мъдрец отишъл на една мелница да си купи малко брашно. Мелничарят го помолил малко да почака, докато зърното се смели и излязъл. Мъдрецът започнал да наблюдава как се мели житото. Бик със звънче на врата, чийто ярем бил прикрепен за воденичните камъни, се въртял в кръг и привеждал камъните в движение, вследствие на което зърното се мелело.

Скоро мелничарят си дошъл и дал един чувал с брашно на мъдреца.

– Искам да те питам нещо, – казал мъдресът. – Ти си практичен и икономичен човек, защо си дал пари за това звънче на врата на бика?

– О, това е много просто. Бикът върви в кръг, ако се спре звънчето млъква. Аз излизам сритвам го и той продължава. Така аз мога да се занимавам с други неща, докато меля зърното.

– Интересно, ако бикът спре и започне да маха глава, звънчето ще продължи да звъни. Тогава ще има проблем.

– О, това едва ли ще се случи, бикът не е умен, колкото тебе.