За развитието на металургията по българските земи важно свидетелство е рударския център, открит в местността Мечи кладенец-Старозагорско. медните руди са експлоатирани с помощта на изкопи стигащи до 25 метра дълбочина. Добитата от тази местност руда може да се намери в различни места през медно-камената епохо както в Южната част на Балканския полуостров, така и на североизток, в областите край Черно море.

Любопитна е находката край с. Побит камък Разградско, където са намерени камени калъпи за изливане на бронзови оръжия и оръжия на труда, мечове и върхове на копия, брадви, чукове, дръжки за жезли и други. Смята се, че в Югоизточна Европа добитата медна руда не се кове, а се лее във форми, при които с помощта на дървени въглища се постига температура  над 1000 градуса. подобни изделия са познати из целия Балканско-Карпатски ареал.

Остров Кипър има изгодно стратегическо местоположение. Той е пресечна точка на морски търговски пътища. Наличието на големи залежи на медна руда и горски богатства винаги са привличали различни преселници и завоеватели.
Активното заселване на острова станало преди 3000 години от гърците. Смени ли ги египтяни, асирийци, перси, римляни. По-късно острова влязъл в състава на Византийската империя, а след падането й я владели кръстоносци, турци, англичани.
Самостоятелност жителите на острова получили едва в средата на миналия век, като успели да съхранят самобитната си култура и език.
За името на острова съществуват много версии. Една от тях твърди, че идва от звучното наименование на медта на латински.
Други източници смятат, че това е древногръцкото име на Афродита, което звучи като Киприда.
Легендата гласи, че първата земя, на която стъпила Афродита, след раждането си от морската пяна, била земята на Кипър.
А някои смятат, че острова носи името си от многобройните кипариси растящи на него.