Студена есенна утрин. Вятърът духаше от север и подкарваше тежките облаци, като разгневен овчар стадото си.
Реших да се поразходя. Вървях дълго и се чудех къде да отскоча днес. Краката сами ме понесоха към грънчарската махала.
На пунически грънчарите ги наричали yotser. Самата дума означава „този, който придава форма на безформеното“. Латинската дума  figulus е много по-близка и земна.
Всички ние сме неоформени преди да попадне на Божието колело. По-скоро не толкова неоформени, колкото обезобразени от греха.
Докато се подпирах на дървената рамка на вратата, гледах как мъжът върти колелото. Тишината бе приказна. Неговите ръце извайвах прекрасното от безмълвната глина. А пещта зад него дими, пращи и припламва. Там е следващата фаза.
И нас ни чакат несгодите, болката и мъката, за да ни пречупят, та когато излезем от огнената Божия пещ да бъдем съвършени и подобни Нему.

В преданията се твърди, че такива двойници се намира до човека от самото му раждане до смъртта. Такъв може да се яви в изключителни случаи, не само като предвестник на смъртта, а и като предупреждение за опасност. Дали това е така не зная, но чуйте следната интересна история.

Това е станало по времето на Втората световна война, през лятото на 1944г. с американският сержант Алекс Грифит във Франция.

Съюзническите войски кацнали в Нормандия. Грифит водел една група. Стигнали до една малка горичка. Тогава сержантът забелязал на пътя срещу горичката някаква фигура. Страното е, че тя приличала точно на него. Махала с ръце и сякаш викала, но никакъв звук не се чувал.

Съвсем ясно било, че фигурата им давала знак да спрат и Грифит дал команда да се върнат назад.

Скоро след това станало ясно, че на мястото, където махала загадъчната фигура била устроена засада. Ако групата не се била върнала назад, всички щели да погинат.