Пустинята Атакама в най-добрите си дни не може да се похвали с голямо количество валежи, да не говорим за сухите периоди.
По даните на синоптиците в чилийския град Арика не бил отбелязан нито един валеж от октомври 1903 до януари 1918 година, почти 15 години.
При такъв климат някои райони в тези жестоки пустини напомнят на повърхността на Марс.
Те са опасни за човека и всяко живо същество.

Хубаво би било да отглеждат храната си и да събират реколтата на самия кораб, отколкото трюма да се зарежда с готови продукти.

Снабдяването на астронавтите с достатъчно количество храна по време на полета до Марс и обратно,  е един от основните проблеми.

Едно от решенията на този проблем е създаването на своеобразна градина на кораба. За това в екипажа трябва да има специалисти по селско стопанство и разбира се и готвач. Нали от отгледаните продукти трябва да се приготви храна. За мисията до Марс ще са необходими повече от три тона храна на човек, а това е сериозно тегло за пренасяне в космоса.

Създадените биоенергетивни системи, не само ще въстановяват запасите от храна, но ще отделят кислород за астронавтите, като поглъщат въглеродния двуокис, а даже ще очистват и водата.

Първата пилотирана мисия до Марс, NASA планира да пусне през 2030г.

„Марсианския Сфинкс“-знаменитото лице на Марс било фотографирано през 1976г. от космическия апарат „Виинг-1“
При следващите по-детайлни фотографии на тази област се установило, че „Марсианския Сфинкс“ е просто една илюзия, получена от играта на сенките и светлината, като не изключваме и ниската разделителност на фотокамерата.
Именно тази първа снимка от 1976г. с лицето на Марс е послужила за начало на теорията за пра-цивилизациите на тази планета.