В едно столично училище бяха събрани предимно деца на преуспяващи богаташи. Пред пищно обзаведените апартамент, вили, резиденции, тези деца гледаха на училището и взискателните учители като на окаяна работа.
тези наследници на несметни богатства много се радваха, когато се разболееха, защото по-дълго време можеха да прекарат пред кабелни и сателитни телевизии, сред видеокасетофони, мобифони и всякакви „фони“.
Лошото е, че тези момичета и момчета, добре гледани, рядко се разболяваха.
Но един ден се появи друга възможност. Едно от децата бе разбрало нещо интересно и веднага го сподели с приятелчетата си:
– Нали знаете онова училище, дето е близо до кръстовището, – Стоян започна да им разяснява новината.
– А там учат само циганчета, – намръщи се Марин. – И кво?
– Открият ли у някой въшка изпращат го в къщи да се чисти.
– Гениален си, Стояне, – развика се Жоро. – тръгваме веднага. От тия мангали веднага ще се снабдим с въшки, а после ……няколко дни у дома.
Една групичка наистина отиде, но децата от другото училище им се присмяха и бяха готови да ги изгонят.
– Добре де, – троснато каза Марин, – ето ви една десетарка, за една въшка.
Набързо се споразумяха.
След това отидоха и на изплашената си и объркана учителка „представителите на елита“ показаха находката си и казаха с наведени глави:
– Госпожо, вижте какви гадини са се навъдили в главите ни.
Ужасена учителката ги пусна да се завърнат в своя комфорт, за да „се очистят“.