Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.