Много образовани хора казват, че Исус въобще не е съществувал, че Той е мит. Много от авторите по това време нищо не споменават за Него.

А ако се спомене за Тацит, се изказва мнение, че това е по-късно вмъкната от него историята. Добре е да се знае, че в текста на Тацит не се упоменава за Христос, а се разкрива Христос като Спасител.

Светската култура предлага да не се вярва, че Бог е станал младенец, а в това, че всеки младенец е бог. Дори за тях това не е нужно да се вярва, то е просто факт. Едно „но“ ни подсеща, че всеки възрастен чичко или стара лелка също са богове.

Докато човек е малък, мълчи и гука, той е прекрасен, но какво да кажем, когато порасне и се превърне в алкохолик. От тук и логиката на Ирод. Децата са цветя в живота, но навреме трябва да ги срежем, за да не се превърнат в увехнала гадост.

Раждането на Исус е факта и това е безспорно. То се е превърнало в част от историята.. Това Рождение е продиктувано от любов.

В същото време всеки човек израствайки, започва да обича деца и възрастни, гукащите и псуващите, усмихващите се в люлката и лъжещи по телевизията.

Между сантименталността и трезвата любов към всички хора има голяма пропаст, както между Бога и човека, но бездната е преодолима, благодарение Рождението на Исус.

Един човек се оплакал на най-старият човек в селото.

– Родителите ми все се оплакват и мърморят, не мога спокойно да живея от тях. Изглежда старостта им е отнела разума. Не мога повече да издържам. Да ги изпратя ли в някой старчески дом?

– Разбирам, че ти е много трудно, – поклатил глава старецът. – но помисли, за времето когато беше в люлката. Ти ден и нощ плачеше и с голям ум не се отличаваше тогава. А баща ти и майка ти те взимаха на ръце, нежно те прегръщаха и обграждаха с любов. Те скоро ще се разделят с живота, а и със теб. И с какво искаш да им се отплатиш сега?

Експерти призовават родителите да четат книги на децата си, като се започне от люлката. При изследване на деца в предучилищна възраст е установено, че ако на дете му са четени книги до този период, в ключовите области на мозъка му се наблюдава повишена активност.

Деца, на които родителите им са чели книги, по-добре се развиват. Това е заключението, направено от изследователи от Детската болница в Синсинати, САЩ. Направено е наблюдение на мозъка на 19 деца на възраст от 3 до 5 години, на които им чели истории или имитирали различни звуци. Попитали родителите на тези деца, колко често са им чели в къщи.

Оказало се, че колкото по-често им било четено, толкова по-голяма била активността на мозъка, докато слушали историите в лабораторията.

Значителна разлика се отбелязва в областите свързани със семантичната обработка на информацията – способността да се разбира значението на думите.

Освен това, четенето е активирало области на мозъка, влияещи на формирането на образи, т.е. стимулирало е въображението.

Учените сметат, че четенето много по-добре влияе на децата от гледането на детски предавания. Когато едно дете слуша история, то трябва да се събере всички подробности и детайли в главата си. Това доста се различава от гледането на екран. В първия случай мозъкът е по-активен.

Съвместното четене е полезно за емоционалното и социално развитие на детето и за формиране на добри взаимоотношения между деца и родители.

Тогава имах една кукла, която много обичах. Тя се казваше Рени.  За съжаление тя беше безпомощната жертва на всичките ми бурни изблици на гняв и любов, а това, определено, си личеше по вида й.
Имала съм кукли, които говорят, плачат и си затварят очите, но нито една от тях не съм обичала така, както клетата Рени. Тя си имаше люлка и аз често я люлеех по цял час. Бдях над куклата и люлката като орлица.
Веднъж открих, че в люлката кротко бе заспала малката ми сестричка. При тази дързост от нейна страна, аз побеснях. Хвърлих се върху люлката и я преобърнах.
Ако мама не бе уловила бебето на време, като нищо щях да го убия.
Така, останала сама в игрите си, аз не познавах любовта, породена от нежни думи, жестове и присъствие и щях да причиня нещо много лошо.

Ако сте прекалили с пиенето и чувствате, че земята ви се изплъзва изпод краката, опрете се с ръка на някоя неподвижна повърхност, например перваза на прозореца или масата.
При увеличаване на концентрацията на алкохола в кръвта, част от него попада в специален орган на вътрешното ухо, отговорен за чувството за равновесие във вестибуларния апарат. В този случай мозъкът недоумява, защо се влошава качеството на информацията, идваща от вестибуларния апарат. А през това време човек има чувството, че се намира в люлка или плавателен съд по време на буря.
Когато се опре с ръка на твърда неподвижна повърхност, мозъкът „превключва“ към получената информация, което помага да се възстанови равновесието. На ръцете има голям брой рецептори, затова този метод е много ефективен.