Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.

Всички известни отбори, започват с това качество. Това е основата върху, която се изгражда всичко останало. Вие не можете да изградите силен отбор или екип, ако няма силни връзки между членовете му.

Защо е така?

Защото той никога няма да стане достатъчно сплотен, за да успее.

В една телевизионна програма обсъждали темата: „Защо войниците умират за страната си“?

Тази програма е била посветена на морската пехота на САЩ, Френския чуждестранен легион и британските командоси.

В нея било казано, че войниците умират за родината си, заради любовта си към своите другари.

Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.

Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас  и пречи на околните да гледат постановката.

Какво казва псалмистът?

„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“

Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?

Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.

Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.

Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.

Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.

Само Божията любов може да промени гневните  ни думи, за да служим за благословение.

Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.

По-голямата част от Австралия е безводна. На изток от централната част има няколко реки, които са пресъхнали през повечето време.

Ако на север паднат повече дъждове, те пълнят реките и водата бавно тръгва на юг към езерото Еър.

Където мине водата всичко се съживява. Дърветата се разлистват, полетата стават зелени, разцъфтяват цветята, появяват се много животни и птици, особено езерните, които започват да гнездят.

Бог обеща на Своя народ, че ще излива вода в пустинята, а Исус дойде на земята, за да предложи жива вода на всеки, който Го приеме. И животът на такъв човек се променя. Ако някой повярва в Него, сам става извор на жива вода..

Когато Святият Дух ни води и ние постъпваме с милост, вяра и любов, изобилният живот, който ни е дарен, достига до другите.

В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.

Всъщност всички прояви на Духа са все любов.

Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.

Просто казано, всички те са израз на любов.

Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:

– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.

Всяко нещо направено с любов успява.