Празникът на светлото Христово възкресение среща всеки човек. И всяко сърце очаква чудо.

Чудесата стават, само ако си  Го пуснал в сърцето си. Исус  Христос – Божият син дойде на земята, за да изкупи злото, които сме извършили.

Грях в превод от еврейски означава неправилен път. Човекът сам е избрал неверния път, отклонил се е от Истината и е загубил общението си с Бога.

Няма място в света, където можем да скрием греха си. Отклонението от Бога води до наказание. Ти не можеш да си по средата или си с Него , или в противниковия лагер.

С кого си? На кого се покланяш? На какво държиш най-много?

Защо човешкото сърце търси Бога? Защото сме негови творения, негов син или дъщеря.

И както нашите деца отстъпват и избират грешната посока, а ние се опитваме да ги върнем чрез любов, така и Бог ни разкри Своята любов, като жертва сина си, за да изкупи греховете ни.

Каквото и да говорите за Бога, някъде дълбоко в себе си вие знаете, че се нуждаете от Неговата любов.

Христос воскресе!

Кой мъжът ли? Оставя те в леглото дълго, а понякога не те оставя цяла нощ да спиш, а грипа?
Е, от време на време ти причинява главоболие. Никога не знаеш, кога ще се появи, колко сериозно ще бъде и колко дълго ще продължи. Кой мъжът или грипа?
Ако не си внимателна може да отиде при приятелката ти. Не бих и го пожелала.
Колкото по-леко сте облечени, толкова по-голям шанс имате да го хванете. Е, надявам се не грипа!
Помислете си, даже от просто нещо могат да се появят неочаквани усложнения. И в двата случая не ме устройва.
Често си мислиш за него. Кога ще го видиш или ще се чувстваш по-добре?
Странно почти всички го имат, но само на тебе създава проблеми. От къде знаеш, как е при другите?
Когато си с него, непременно трябва да внимаваш за себе си.
Е, понякога може и с тъга да си спомняш времето, когато сте били заедно. Не вярвам толкова да тъгуваш за болестта, макар понякога да я наричат любов.

Жената вярва на любимия мъж. И колкото повече го обича толкова повече се стреми да му угажда. Тогава какво става с жената? Тя губи някаква част от себе си. Жертва нещо значимо, своята най-голяма ценност.
Всяка жена има нещо специфично, което я прави значима в очите на един мъж. Тя може да бъде сприхава, , избухлива, вярна, екстравагантна, обичаща промените, движението, новото.
И знаете ли кое е интересното? Мъжете се влюбват именно в тази част на жената. Но защо? Защото това е нейната изява, с други думи казано, това е самата тя.
Жената не трябва да се стеснява от тези свои проявления. Именно заради тях тя е прекрасна за мъжа. Тя не бива да се отказва от това, да бъде себе си.
Тогава възниква въпроса. А защо тогава мъжете искат да изневеряват на жените си?  Навярно си спомняте поговорката, че човек в своето око не забелязва гредата, но в чуждото и прашинката вижда. Съпоставете я с нашия случай. Това, което мъжът не иска да види в себе си, го вижда в жена си. Виждайки го, това не му харесва. И той иска да го поправи, но не в себе си, а в жена си. Така постоянно й напомня за нейните несъвършенства. Но има и още нещо. Мъжът иска да остане непосредствен, весел, разкрепостен…..Сложността се заключава в това, че мъжът забранява проявата на това характерно качество у жената.
За да достигнем любов и хармония в отношенията си, трябва да разберем, че „нашето“ ние виждаме в другия и трябва да променим себе си, а не партньора си.
Жените трябва да помогнат на мъжете да разберат себе си. Даже ако един мъж убеждава жена си, че тя трябва да се промени в това или онова, това не отговаря на истината.
Какво става обикновенно? Жената става такава, каквато мъжът й иска да бъде и тогава той престава да я обича. А това е вече повод за изневяра.
Ако вие се намирате в дълбокото блато на вашите отношения, има надежда за вас. Просто жената трябва да си върне стария си образ, този от първите срещи, когато мъжът я е харесал. Вероятно тя е била властна, контролираща, гледаща отвисоко, но нали за това мъжът се е влюбил в нея, това той е харесал.
Така че, жени, дайте на мъжете това, което искат. Станете такава, каквато сте била преди и мъжът ви отново ще ви заобича.
Опитайте, вече няма какво да губите.

Много често се срещат семейства, които не могат да се нарекат щастливи. Мъжът и жената не се доверяват един на друг. Това оказва влияние върху интимния им живот. Съпрузите се страхуват да разкажат един на друг за своите сексуални желания и фантазии. В резултат на това идва изневярата.
Отсъства честността в отношенията. Мъжът и жената крият един от друг  парите, подаръците и взаимоотношенията с други хора. Те живеят в страх да не се разкрият предишните им тайни. А тези тайни изведнъж стават явни.
Вместо да се подържат един друг, съпрузите се нагрубяват. В общението им често преобладават унижението и отмъщението. Вероятно сте чували в такива ситуации реплики от вида: „Ти си глупачка! Сядай и мълчи, все едно нищо не разбираш.“ или „Ти си парцал, какво изобщо можеш?“
Мъжът и жената не се вслушват в думите си. Те остават глухи към потребностите на другия. Не забелязват, по-точно игнорират желанията, мечтите, даже болката на най-близкия си човек.
Съпрузите вече не са интересни един за друг. За тях не е важно, как живее, какво прави човекът, с който делят едно легло. Те не знаят какви са преживяванията, болките и разочарованията на другия. Резултата е пълно отчуждение. Чувствата изстиват и семейството умира.
Те никога нямат време един за друг. Не могат да опознаят човека до себе си, за да го подкрепят в труден момент. Те  не създават отношения, които ще се харесат и на двамата. Така попадат в затвора на взаимоотношенията, които сами са си създали.
В отговор получават болка, унижение и разочарование от живота.
Каква печална истина! Такива неудачни семейства има много. И причината за целия им неуспех е, че не желаят да променят нищо в живота си. Разрушените отношения ще се превърнат в руини на униженията, лъжите и разочарованията им. Това може да направи всеки. Но всеки може и да създаде честни и щастливи взаимоотношения, в които да преобладава любовта и радостта.
Хапчето за тези наранени чувства е много просто. Простете си, доверете се един на друг и се обичайте!

В Рио-де-Женейро има голяма болница на фасадата, на която можеш да прочетеш: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Бразилският император Педро II решил да построи болница за хронично болни и контузени. Обърнал се с молба към народа на Бразилия, да пожертват средства за изграждането на болницата. Резултатите били отчайващи. Приходите били незначителни.
Тогава императорът обявил, че който жертва повече от 100 хиляди ще стане барон, а повече от 250 хиляди граф. В резултат на това постъпили няколко по-големи дарения. Така започнало строителството на болницата.
За презрените болни няма пари, но за удовлетворение на щестлавието си, даваме с щедра ръка.
Строителството скоро свършило. В деня на откриването се събрала голяма тълпа, която с любопитство гледала закритата с платно фасада. Най-накрая платното било свалено и всички прочели: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Подобен надпис може да съпроводи много пожертвования и добри дела, които не са направени от любов, а от желанието за слава, почести и признание.
Това не е похвала за благочестие, а присъда за човекоугодничество или честолюбие с прикрита завист.
Спрете! Нека това угодничество да не ни ограбва повече, защото ако продължаваме така, това ще разяде добродетелите ни отвътре.