Най-напред трябва да подчертаем, че това изречение съдържа в себе си противоречие.

Какво разбираме под любов към едно дете? Това е отварянето на остър слух за истинските потребности на детето.

Когато те не са удовлетворени, детето се разглезва.

То се претрупва с разрешения и предмети, от които не се нуждае и то само като заместител на това, което човек не успява да даде на детето си.

Разглезването показва сериозна липса на нещо важно и необходимо в детството, което се отразява по-късно в живота на индивида.

Ако едно дете е обичано, то ще бъде способно да обича.

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Животът е поредица от дърпания в една или друга посока.

Искаш да направиш едно, но си задължен да свършиш друго.

Чувстваш се огорчен от това, но знаеш, че не бива.

Приемаш някои неща за даденост, дори когато знаеш, че не трябва да е така.

Опозицията на противоположностите е като дърпане на ластик. Повечето от нас живеят някъде по средата.

Прилича на схватка по борба. Но любовта винаги побеждава.

Планетата ни се нуждае от голям брой „успешни хора“.
Отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи всичко около тях.
Тя се нуждае от хора, близо, до които се живее добре.
Планетата има нужда от хора с морал цености и любов, които правят света жив и хуманен.
И тези качества имат много малко общо с „успеха“, както се дефинира в нашето общество. И това идва от неразбиране на това, какво точно означава, човек да има успех.
Това не означава всеки да издига себе си над другите, а да ги подкрепя и да им помага. По-благородно е човек да дава, отколкото да взима!

Не можем да осъзнаем колко е ужасен греха, докато не разберем, че заради него е разпнат Божия Син. Не заради безпомощноста на Пилат, не поради предателството на Юда, не и поради крясъците на тълпата, а заради твоя и моя грах.
Ужасите на войната и мизерията, агонията на самотата и отхвърлянето, отчаяният плач на  вдовици и сираци, предсмъртния хрип на умиращ от глад – тези и хиляди други трагедии свидетелстват, че ние живеем в един свят, който е отровен от грях.
Ето за това умря Исус. Ужасната горчива чаша на човешкия грях е причината за Неговото разпятие. Защо Той изпи тази отвратителна чаша? За да не я изпием ние с теб.
Поради греха на всеки един от нас Исус умря на кръста. Но по-силна от греха е Божията любов.