В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Американски учени са открили, че представителите на силния пол, лъжат малко по-често от жените. Съгласно едно от изследванията на тези учени, мъжете лъжат 1092 пъти в годината, а средностатистическата жена прави това 728 пъти. Изследователите  са разбрали, че хората най-често лъжат майките си.
Когато задали въпрос на мъжете и жените относно това, за какво най-често са лъгали, се установило следното. Мъжете в повечето случаи са лъгали за употребата на алкохол, а жените когато казват: „Нищо не се е случили. Всичко е наред“, така те скривали истинските си чувства.
Странно е, че мъжете изпитват по-рядко чувство за вина, това са потвърдили 70 % от участващите мъже в допитването. А жените се измъчват от угризение на съвестта. Това било характерно за 82 % от изследваните жени.

В живота често се оплакваме за неразбираеми и неразкрити неща. Искаме всичко веднага да ни стане ясно, но някой неща, като на пук доста дълго запазват тайната си. А ето и една история, която може да ви накара да се замислите и да разберете, че нищо безнаказано не остава така.
В един английски град прокарвали водопровод през гробищата. Работниците без да искат изкопали някакви кости и един череп. От там минал стар човек. Приближавайки към разринатото гробище, което било на една възрастна дама, починала преди десетина години, стареца забелязал, че черепа шава леко и изведнъж от него изскочила мишка.
Стареца се уплашил, но въпреки всичко протегнал ръка и повдигнал черепа със смайване, където видял забита топлийка. Това му се сторило доста подозрително. Спомнил си за внезапната смърт на въпросната дама  и как бързо я наследил младия й племенник. Разсъжденията му по случая го навели на мисълта да посети полицията.
Там разказал за находката и подозренията си. Полицай веднага навестил племенника. Показал му топлийката и го попитал дали е виждал тази вещ по-рано.
Младият човек се разтреперил и пребледнял, когато дошъл на себе си признал всичко. Веднъж, когато леля му спала той забил тази топлийка в главата й, за да завладее по-скоро имението й. Тайната, макар и след десет години,  била разкрита.
Това, което искаме да скрием от другите, рано или късно ще се открие и ще стане известно на всички. Ако дадено нещо остане като загадка за хората, то изключителната проницателност на надарените с мъдрост и „така стеклите се обстоятелства“, помагат  за нейното разкриване.
Днес много хора се спотайват и смятат така да им се размине за всяка лъжа, мошеничество и кражба. Но идва ден, когато всяко престъпление ще бъде наказано. Не се съмнявайте в това, колкото и невероятно да ви изглежда.