– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.
Въздъхна и погледна вече порастналия си син.
– Не можех да си представя живота си без деца.
Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:
– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….
Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“
– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.
– Какво е това? – попита синът.
– Молитва.
– За дете? – очите на юношата се уголемиха.
Тя кимна и прибави плахо:
– Дърветата по цял ден гледат към Бога.
Синът смръщи вежди.
– Знам, че това беше глупаво, но ……
Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:
– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.
Той приближи до нея и я прегърна.