Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.

По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.

Свещеник Ефстафий още преди войната бил арестуван.
Извикали го, като му казали да си вземе нещата и го повели по един дълъг коридор..
Той бил уверен, че го водят на разстрел. Изпитал … удивителна радост и ликувал, на него му предстояла среща с Христос.
Той вървял съвсем уверено и изобщо не се страхувал от нищо.
След това се оказало, че няма да го разстрелят. Когато разбрал това, станало му мъчно, но той знаел, че рано или късно ще срещне Спасителят лице в лице.
Преследваните и мъчениците в Господното име изминават пътя към смъртта с вяра в Неговото възкресение, която ги крепи до края.

Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

През 19 век е било модерно да се поглъща определено количество арсен, за да „се придаде на лицето цветущ вид, на очите блясък, а на тялото привлекателна закръгленост“.
Приема на арсен е било свързано с цял набор от правила.
Трябвало да има луна. Първо се взема само едно зърно, докато не се изработи приспособимост. И ако това вече е станало, необходимо е да се взема цял живот, в противен случай ще настъпи смърт.
Вярно е, че е имало и странични ефекти. Арсенът се натрупвал в щитовидната жлеза и причинявал гуша, а понякога настъпвала и смърт.
Но когато ставало въпрос за красота, кой може да ги спре……?