Космонавтите се готвеха за поредния полет. Нови недостигнати планети и звезди ги зовяха.
Подготовката им се провеждаше на една от пустините на земята.
Там веднъж срещнаха старец с малко момче да пасе стадото си.
Опитаха се да заговорят възрастния мъж, но той не знаеше езикът им. Изглежда бе от местните племена и навярно не бе напускал това място.
За разлика от него малкото момче, което се оказа негов внук, можа да разговаря с тях.
– Какво ще правят тези хора със странни костюми? – дядото попита внука си.
– Обясниха ми, че тренирали за полет до Луната и други планети – и момчето посочи нагоре към небето.
– А мога ли да изпратя съобщение на тези, при които отивате? – попита старецът, а внукът му им преведе.
Космонавтите се засмяха и бързо се съгласиха.
Дадоха на възрастния човек микрофон и чрез малкото момче му обясниха:
– Това е микрофон. На него можеш да кажеш посланието си, а той ще го запомни. И когато стигнем на Луната или друга планета, ще предадем съобщението ти на тамошните хора.
Старецът застана сериозно, взе микрофона и каза някакви неразбираеми думи на своя си език. Внукът му отказа да преведе казаното.
Когато срещаха други хора в пустинята, космонавтите им пускаха записа и искаха да им го преведат, но никой не се съгласяваше да каже какво съдържа посланието. Повечето се усмихваха и отминаваха.
Накрая записаните думи на стареца бяха изпратени на известен професор по лингвистика. Той изслуша съобщението и се разсмя.
– Какво казва този старец? – попита един от космонавтите, който бе донесъл записа.
Професорът започна да обяснява:
– Това е един много стар език, който се говори от малка група хора. Когато измрат, този език ще изчезне.
– Какво се казва в посланието ? – нетърпеливо попита пратеникът.
– Братя, добре наблюдавайте тези хора, когато дойдат при вас. Те са дошли да отнемат земята ви.
