Дори да си поспиш малко повече през почивните дни, това няма да ти помогне да възстановиш силите си.
Безсънните нощи, прекарани в развлечения или уморителни нощни смени, пагубно влияят на мозъка. Липсата на сън води до бърза смърт на мозъчни клетки и този процес не може да спре с прекомерно спане през почивните дни.
Паметта, вниманието и други когниктивни функции, според лекарите, не се възстановяват и след три дни, при нарушаване на нощната почивка.
За да докажат разрушаващото влияние на бодърстването през нощта, учените направили експеримент с гризачи. Животните били разделени в три групи: нормален нощен сън, минимално недоспиване и продължително лишаване от сън.
Специалистите забелязали, че при краткосрочен период без сън мозъчните неврони увеличават производството на протеин, който отговаря за попълването на запасите с енергия. Същият този протеин, казват учените, предпазва невроните от увреждане.
След продължителен период на безсъние, нужните протеини почти не се изработват, което рязко повишава скоростта на клетъчната смърт. Учените са открили, че мишки, които нямат нормален нощен сън, са загубили 25% от невроните в областта на мозъка, които отговарят за физиологичните реакции при стресови ситуации и паника.
За това при липса на достатъчен нощен сън, човек загубва способността си адекватно да възприема всичко наоколо и не може да се концентрира правилно при вземане на решения.

Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някакъв известен лекар. В своя дневник, той написал: „Ако аз изглеждах в неговите очи много голям, то Господ ми помага да разбера, че без Него аз съм нищо. Той ме използва, но аз не съм този, който върши нещата. Брадвата не може да се похвали, че сама е насякла дървата, без дърваря тя не би могла нищо да свърши. Той я точи и използва. В момент, в който дърварят изхвърли брадвата, тя се превръща в ненужно желязо. Никога не трябва да забравям това“.
Известен с истинското си благочестие, той често се подлагал на унищожителна критика. Вместо да реагира на нея или да се оправдае, той казвал:
– Благодаря ви за критиката. Мисля, че си я заслужавам. Критиката ви ме изцели и ме накара да изпитам сърцето си в молитва, която ме довежда до пълноценно общение с Бога. Ще се помолите ли за мен?
Готовността да се признаят грешните разсъждения и подчинявайки се на присъдата на братята, не се намалява влиянието на християнина, а го увеличава.
Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверието. Истинското смирение не забелязва заслугите си, не излага на показ своите изключителни духовни качества. Само смирените хора могат да се уподобят на Бога.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.

Група туристи се загубили в някаква селска местност. За обяд им предложили не много прясна храна. Преди да започнат да се хранят, те хвърлили малко храна и на кучето. Животното с удоволствие и голям апетит поглъщало всичко.
На следващия ден туристите узнали, че кучето е умряло. Всички били в паника. Започнали да се оплакват от висока температура и разстройство. Незабавно повикали лекар да ги лекува от хранително отравяне.
Когато лекарят дошъл се поинтересувал къде е трупът на кучето. Един от селяните казал:
– Лежеше на пътя и го хвърлихме в канавката. Бедното животно блъснала го е кола….

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……