Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……

Капитан Джеймс Кук с моряците си и група учени отишъл да изследва Северния полюс. Доктор Солендер, шведски учен, го съпровождал като изследовател.
Била тежка зима. Когато изследователите се намирали на голямо разстояние от лагера, неочаквано задухал хладен вятър, съпроводен със сняг. Солендер събрал всички и казал:
– Подобни приключения са се случвали с мен в моята родина. Послушайте съвета ми, от изпълнението му  зависи спасението на вашия живот. Ние трябва веднага да се върнем в лагера, без да се бавим, в противен случай ни заплашва голяма опасност.
– Много ще се изморим, докторе, – възразил лейтенант Годер.
– Да, – казал докторът, – но това ще запази живота ни. Предупреждавам ви, господин Годер, че ако хората започнат да замръзват, те ще искат почивка. Запомнете, че желанието да спреш е първият признак за това, че кръвта е престанала да циркулира. Да застанеш на едно място означава да умреш.
Всички се движили напред, преодолявайки желанието да спрат. Учудващо за околните, но самият доктор изявил желание да спрат:
– Само 5 минути почивка, – помолил той, – няма да ни стигнат силите.
Но лейтенантът помнел думите на доктора и каза:
– Напред и никой да не изостава.
Когато дошли в лагера, докторът благодарил на лейтенанта и се извинил за своята слабост.
Така и грехът приспива човека. Той е страшна болест, смъртоносна. Грехът приспива съвестта, погубва тялото и душата. Бягайте далеч от него!

Това е един малък остров до Венеция. Около него витаят ужасни истории.
В продължение на няколко десетилетия на XIV век, когато царяла чумата, тук откарвали всички заразени. Закопавали ги в общ гроб, но преди да ги заровят ги изгаряли.
През 1922 г. на острова била установена психиатрична болница. Нейните пациенти страдали от непоносимо главоболие и се оплаквали, че клиниката е изпълнена с духовете на мъртвите от времето, когато е върлувала чумата.
Но за главния лекар тази ситуация била изгодна. След оплакване пациентите се тъпчели с невролептици. С тях се правели жестоки експерименти.
До сега на острова все още са останали порутените постройки на клиниката. Тук се намира и камбанария, от която се хвърлил полуделият лекар, експериментиращ с пациентите.

Попитали Фан Чи:
– Какво представлява човечността?
Той отговорил:
– Дръжте се почтително към дома си, благоговейно се отнасяйте към делата си и честно постъпвайте спрямо другите. От това не трябва да се отказвате, даже когато отивате на лекар.

Ние сме поколение с множество болести, които никой лекар и лекарства не могат да излекуват. Поколение с проблеми, с чието разрешение не можем да се справим. Всичките ни мимолетни успехи се покриват от сянката на нови и ужасни кризи.
Това се случва със всеки от нас, независимо дали е вярващ човек или не. Това не трябва да бъде така, но се случва. Вярващите хора умират от същите болести, които разрушават целия свят. Мъчат ги проблеми. Много живеят без надежда….
Защо? Единствената надежда на човека е вяра в Исус Христос. А повечето християни не знаят как да живеят чрез вяра.
Вместо да бъдат изпълнен със вяра и Словото на Бога, те са натъпкани с религиозните традиции и предразсъдъци. И когато дяволът им се противопостави с болести, бедност, депресия и развод, те се оказват безпомощни и допускат да бъдат смачкани и унищожени. Те просто не знаят какво да правят. Народът „ще бъде изтребен, поради нямане на знание …“
Разберете, нашата надежда е в Исус Христос. Доверете Му се ……