Първото гето се е появило във Венеция през 16 век.
Градските власти решили да заселят всички евреи на остров, където имало леарни, които изхвърляли шлака.
Думата шлака на венециански език е „gheto“.
Според най-разпространената версия, от тази дума месното райониране на евреите е получило своето название.

Както в миналото така и днес, повечето статуи в човешки ръст, се отливат цели. Най-прецизният метод и най-широко използвания от древните майстори е „метода на изчезващия восък“.

Той се състой в моделиране на фигурата първо от восък около твърда сърцевина. Калъп от гипс или глина обвива завършената фигура и после всичко се нагрява и втвърдява, така че моделираният восък изтича отвътре.

Втечненият бронз се налива в кухината между сърцевината на статуята и вътрешността на калъпа. При отливането на статуи по този метод в египетските леарни от времето на Родоския колос са се използвали железни пръти, за да заздравят статуите и да задържат на място сърцевината им.